— Защо ми казвате всичко това? — горчиво попита той. — Какво целите, по дяволите?
Кауфман най-после се смили над него.
— Защото онова, което се надявате да откриете там или, по-точно, което и двамата се надяваме да откриете там, е началото на революция, в сравнение с която индустриалната и компютърната революции ще са само невзрачни епизоди. Индустриалната революция подобри живота на двайсет процента от населението на света, главно в Европа и Северна Америка. В други части на земята тя обрече огромни множества от дотогава щастливи хора на окаяна мизерия. Превърна ги в истински роби, които добиват с тежък труд полезни изкопаеми, докато родните им земи са замърсявани и ограбвани. Информационната революция имаше същите последици, само че в по-малък мащаб. Животът на двайсет процента се подобри, докато други останаха без работа, мизерстват и са излишни за потребностите на обществото. Бедните страни попадат отвъд информационния вододел и населението им изостава още повече, защото хвърля всичките си смешни приходи само за да не им дръпнат шалтера.
— Не съм се захванал с това заради бедните — заяви Гибс.
Кауфман се отпусна на облегалката.
— Тогава го продайте на разрушителите. Светът ще я кара както досега: ще добива нефт и въглища и ще трупа тонове радиоактивни отпадъци. Войните ще продължават вечно. Ще търпим още поражения като Ирак. Иран ще е следващият, а и целият Арабски полуостров, когато падне саудитската династия. Америка ще се разори от войните в пустинята, а Европа и Азия ще гледат и ще жънат печалбите. Бедността и екологичното замърсяване на петролната епоха ще продължават, а вие до края на дните си ще се питате кога ще ви намери онзи случаен куршум.
Гибс откъсна очи от него и погледна през прозореца към прелитащия покрай тях свят. Прекалено бързо, помисли си той, също като този разговор, от който не можеше да избяга. Виеше му се свят, усещаше, че е изгубил равновесие — ужасно чувство за човек, свикнал да упражнява пълен контрол.
— Обрисувахте бъдещето ми в розови краски — отбеляза той.
— Това е само едно възможно бъдеще — поправи го Кауфман. — От друга страна, можете да погледнете на нашата среща като на изход за вас. Можете да ми предадете находката си, за да се реализира целият й потенциал. Заделил съм милиарди за разработването на тази технология и мога да осигуря още милиарди, ако се наложи. Имам армии от инженери, влиятелни приятели в Капитолия и военните кръгове. Имам и време, лукс, с който вие вече не разполагате.
Той се наведе към Гибс и продължи:
— Онова, което е скрито някъде там, е ключът за уравновесяване на нещата, за преодоляване на огромните разлики между Първия и Третия свят, за стабилизиране на нашата опасно нестабилна земя.
— Боже мой! — възкликна Гибс. — Вие сте някакъв кръстоносец. И възнамерявате да се откажете от такова нещо?!
— Не — усмихна се Кауфман. — Възнамерявам да натрупам богатство от него. Богатство, в сравнение с което Бил Гейтс и Уорън Бъфет ще са пълни бедняци. И щом го направя, ще построя електростанции по целия свят. Ще осигуря по-евтина енергия, отколкото някой си е представял — по-евтина от въглищата и нефта, по-евтина от слънчевата, вятърната и даже геотермалната енергия, при това без никакво замърсяване на околната среда. След двайсет години ще контролирам цялата електроенергия, произвеждана в Западното полукълбо, и въпреки че ще я продавам евтино, ще я произвеждам без почти никакви разходи. С печалбите и влиянието ще осветя света на бедните. И когато цялата планета получи равен достъп до тази енергия, ще настъпи такова равновесие, каквото никога не е имало. На всеки богаташ вече няма да има по трима бедняци.
Докато Кауфман говореше, Гибс се питаше точно къде се пресичат алчността и благородството на този човек. Или може би лъжеше? Или просто беше ненормален? Комбинация от четирите, реши той.
— Вие сте луд.
Сивокосият милиардер вдигна вежди.
— Лудост е да крадеш от собствената си институция. И да пратиш група наемници да претърсват една речна долина, а след тяхното изчезване да ги замениш с група цивилни, които най-вероятно ще бъдат сполетени от същата участ. Безумно е вашето място в света, приятелю, не моето.
Гибс се задушаваше. Кауфман беше улучил в десетката — бе изрекъл абсолютно всичките му страхове за абсолютно всички аспекти на операцията. Директорът беше алчен, но не и предател, а и не си въобразяваше, че е хитър политик. Бъдещето не го интересуваше — каквото и да направеше, някой ден пак щеше да се стигне дотам, — но разрушителите, както ги наричаше собственикът на „Фютрекс“, не бяха сили, с които да си играеш. Кауфман може би наистина му предлагаше нещо по-добро. Реши да захапе, поне колкото да вкуси от примамката.