— И как би изглеждала такава оферта?
— Първо, незабавно ще ви се изплатят всички досегашни разходи, ваши или на онези, които стоят зад вас. Това би трябвало да ви избави от инвеститорите и да ви позволи да възстановите евентуално липсващите средства на НИИ. Второ, ще ви се даде възнаграждение от един милион долара след получаването и установяването на автентичността на артефактите. И накрая, ще получите пост във „Фютрекс“, шестцифрена заплата и малък процент от всички нетни печалби. — Кауфман сви рамене. — Вашият дял ще идва от закръглянето на цифрите някъде на последния ред, но за няколко години ще спечелите повече, отколкото за десет живота в НИИ. Колкото повече печелим, толкова повече ще има за вас. Това би трябвало да гарантира пълното ви съдействие.
Стюарт Гибс слушаше мълчаливо и обмисляше предложението.
— А ако откажа?
— Тогава има две възможности. Или вашите хора в джунглата ще бъдат очистени, преди да успеят да ви донесат каквото искате, или съответните власти ще бъдат информирани за дейността ви.
Директорът се засмя. Кауфман нямаше да се обърне към властите, каквото и да се случеше.
— Хората ми са защитени добре.
— Да. Знам кой ги защищава, знам и как. Мога да ви гарантирам, че разполагам с нужната огнева мощ да ги извадя от играта. Не ми е известно само тяхното местонахождение, но рано или късно ще го науча. И тогава вече няма да сте в състояние да се пазарите.
Гибс се замисли: накрая щеше да получи десетина милиона. Купувачите, с които се беше свързал, имаха дълбоки джобове, ала бяха скептични. Ако успееше да докаже какво има, може би щяха да му платят десет пъти повече от офертата на Кауфман. В аванс и в брой, а не в продължение на десетилетия. И даже за това трябваше да се пазари. Тогава самата технология щеше да струва невъобразимо много, повече от целия нефт в Аляска и всичкото злато в Южна Африка, а сега му предлагаха да я продаде на безценица.
Той се втренчи в Кауфман, ядосан от неговата арогантност. И все пак, въпреки гнева, мрачното му настроение започна да се разсейва. Виждаше същността на предложението — престъпна сделка, въпреки че почти цялата плячка щеше да отиде само в едната страна. „Така стават нещата — помисли си директорът. — Богатите взимат от бедните. Плащат цент и продават за долар, но бедните винаги са благодарни за цента.“
— Защо моите хора да не довършат операцията? — отправи контрапредложение той. — Каквото открием, вие ще получите правото на първи купувач.
— Защо? — учуди се Кауфман. — За да ми вземете повече?
Гибс очакваше това.
— Ами моите хора?
Собственикът на „Фютрекс“ сви устни.
— Те няма да се завърнат, ако това имате предвид.
Гибс не отговори.
— Видях списъка — прибави Кауфман. — Отначало не разбрах защо сте избрали точно тези хора. Но после ме осени — повечето няма да липсват на никого.
При тези думи изражението на директора стана сурово, почти гневно, ала не от скръб. Всъщност той изобщо не беше имал намерение да върне групата в Щатите. Някъде по пътя щеше да ги сполети злополука, самолетна катастрофа или експлозия. „Но сега, и то точно заради Кауфман, един от тях вече е тук. Арнолд Мор.“
— Още смърт — отбеляза Гибс.
— Да — почтително произнесе милиардерът. — Само че не толкова шокираща, колкото на Мат Блъндин. Но пък предполагам, че той не ви е оставил друг избор.
Лицето на Гибс стана безизразно. Не искаше да убива Блъндин, но той наистина го постави в безизходица. В стремежа си да открие виновника за кражбата на информация, се зарови в неща, които имаше заповед да не докосва. И така разкри следите, оставени при изпълнението на плана на директора. И въпреки че това нямаше отношение към разследването, Блъндин не се сдържа и тръгна по тях.
По-скоро рано, отколкото късно щеше да разбере, че само началникът му е можел да промени кодовете за финансирането, а не Даниел, счетоводителите или който и да е друг в организацията. Това щеше да го отведе до липсващите пари, до исканията за финансиране на проекти, които съществуваха само на хартия, до безсъдържателните доклади и недекларираните трансакции, които осигуряваха осъществяването на бразилския проект. Не след дълго Мат Блъндин щеше да проумее какво означава всичко това. А може би го беше проумял и оставяше време на Гибс да поправи нещата. В края на краищата нали бяха приятели.