Мор го наблюдаваше и гневът му, и истинският, и престореният, си отиваше.
— Тук си прав — призна той. — Но идването ми на тази среща беше грешка.
Изгледа Свен със съжаление и добави:
— Върви си. Върви си, преди да са те убили. Мислиш, че няма да се случи? Наистина ли смяташ така? Ако хората минаваха на друга страна всеки път щом ги ядосат, докъде щяхме да стигнем, по дяволите?
Свен не отговори и Мор презрително поклати глава.
— Върви си и предай на твоите хора, че не проявявам интерес. Предай им, че не могат да ме купят с пари. И другия път; когато искат да ми предложат нещо, по-добре да не пращат хлапак с жълто покрай устата, дето се тревожи, че устните му ще се напукат от студа. — Той поклати глава с още по-голямо отвращение. — Имам документи, които са по-стари от теб.
Мор обърна гръб на младежа и погледна над каменния парапет на моста. Почисти снега пред себе си и опря ръце отгоре, вторачен в черната вода, която бавно течеше под сивкавото небе.
— Четирийсет години, а ето как свършва всичко — измърмори той. — Майтап. Пълен майтап, мамка му.
В една топла стая далече от моста Гибс чуваше всяка дума и за пръв път започваше да разбира защо Мор си е спечелил такова уважение. Играеше майсторски. Свен беше бесен, достатъчно, за да му издаде много, само и само да докаже, че не е някаква си пешка, или за да се втурне при шефовете си и да им заяви, че онзи се е опънал и трябва още да се потрудят, за да го привлекат. Сигурен признак, че Мор е искрен, а не им го подхвърлят като примамка.
На Гибс почти му се искаше този театър да е действителен. Но ситуацията не беше такава, каквато Мор смяташе, и въпреки майсторството си той бе въвлечен в игра, която не можеше да спечели.
Свен за пръв път се усмихна.
— Защо не дойдеш с мен? Можеш лично да им го кажеш.
Мор се обърна към него, опрял гръб на парапета. Изкушаваше се. С Гибс бяха обмислили тази възможност. Двете коли без проблем щяха да го проследят, но му се струваше прибързано.
— Никъде не идвам, докато не науча с кого си имам работа — отклони предложението той.
Свен поклати глава и сведе невиждащ поглед към земята.
— Грешен отговор — произнесе той и измъкна малък пистолет изпод сакото си.
Преди Мор да успее да реагира, младежът стреля два пъти в гърдите му. Мор отхвърча назад към парапета, после политна напред. Свен го подхвана, когато коленете му се подгънаха, вдигна го и го опря в парапета. После го преметна през него.
Мор се запремята надолу към реката, а палтото му се развяваше като пелерина. Вряза се в ледената вода и изчезна под черната повърхност.
Свен остана да погледа още няколко секунди. Течението скоро разнесе образувалата се от падането на тялото пяна. На повърхността се появи само оранжевият шал на Мор, който също скоро изчезна под моста.
Доволен, младежът се обърна към улицата. До него спря лъскаво черно ауди и задната врата се отвори. Той скочи вътре и колата рязко потегли.
В слушалките на Стюарт Гибс вече се чуваше само тихо пращене. Той се обърна към контролния пулт, откри копчето за сигнала от Мор и го изключи.
Мор го нямаше. Блъндин го нямаше. До двайсет и четири часа нямаше да я има и цялата група в Амазония. С тях щеше да изчезне и последното доказателство за бразилския проект на НИИ.
24.
При тази новина лицето на Марк Поласки стана сивкаво. Съобщението от централата на НИИ идваше направо от Стюарт Гибс. Дъщерята на Поласки била блъсната от кола, докато била на джогинг. Закарали я в болница с тежки травми на главата и шията и не се очаквало да дойде в съзнание. На негово име бил купен билет за директен полет Манауш — Маями, откъдето щял да го вземе частен самолет. Самолетът излитал от Манауш в 09:43, ако Поласки успеел дотогава да стигне дотам.
Той погледна Хоукър и попита тихо:
— Можем ли да стигнем навреме?
— Ако излетим веднага — отвърна пилотът.
Докато Поласки се качваше в хюито, другите се сбогуваха с него. Девърс му подаде раницата, а Макартър, който внезапно си спомни собствените си тежки мигове в реалния свят, обеща да го потърси след завръщането им в Щатите.
Поласки едва ги чуваше. Седна до пилота, вперил невиждащ поглед в лазурното небе, и зарови в раницата си.
До него Хоукър направи бърза проверка на системите, запали двигателя и зачака стрелките на уредите да се раздвижат. Витлата над тях бавно се завъртяха. Когато забръмчаха равномерно, той изтегли лоста назад и хеликоптерът се издигна.