— Какво ти разправях за тая проклета техника! — изсумтя Верховен. — И на малкия пръст не може да стъпи на…
Той млъкна и се обърна на изток. Даниел проследи погледа му и чу вой на хеликоптер, който се приближаваше ниско над дърветата. Хоукър беше заминал едва преди час.
Верховен се изправи.
— По дяволите!
След миг черният НОТАР изригна над върхарите на изток и се стрелна към поляната.
Даниел се хвърли към пулта и над лагера зави въздушна сирена. Черната яйцевидна машина стигна отсрещния край на поляната и започна да се издига, за да обърне към групата.
— Пусни димките! — изкрещя Верховен.
Даниел го направи и димките една след друга се задействаха, но докато хеликоптерът завиваше и се връщаше към тях, тя осъзна, че димът няма да е достатъчен. Грабна автомата си и понечи да се затича.
Южноафриканецът я хвана за ръката.
— Чакай.
— Защо?
— Чакай!
Черният НОТАР беше описал полукръг и набираше скорост към тях. Спусна се надолу и изчезна зад сгъстяващия се облак.
— Сега! — извика Верховен.
Двамата се втурнаха надясно в мига, в който вертолетът откри огън и обсипа със смъртоносен град мястото, което току-що бяха напуснали. Последва ги през все по-плътната димна завеса, разпръсквайки я с витлата си.
Верховен се завъртя, застана на коляно и стреля, но хеликоптерът зави и обстреля палатките на юг, разкъсвайки тънкия найлон. Даниел с ужас видя как един от носачите изпълзява навън и се отпуска на земята.
Другите членове на експедицията вече тичаха към центъра на лагера, както се бяха упражнявали — и това щеше да ги отведе право в сърцето на опасността. Когато вертолетът описа кръг и се понесе напред за нова атака, Даниел си помисли, че всички ще загинат.
Обезумяла, тя стреля с автомата си в опит да привлече приближаващата се машина. Верховен правеше същото и докато гилзите на двата калашника тракаха по земята, черният НОТАР прекоси лагера и се издигна над джунглата, без да улучи никого.
Хеликоптерът продължи нататък още няколко секунди, след което се понесе над дърветата по периферията на поляната, кръжейки около тях като акула.
Лейдлоу забеляза, че Верховен поглежда към гората, и поклати глава.
— Няма да успеем.
— Тогава към храма — съгласи се южноафриканецът. — Това е единственият ни шанс.
Втурнаха се към древната маянска пирамида и нейните дебели стени: единственото място, което можеше да им осигури защита от смъртоносния обстрел на вертолета.
Докато тичаха, Даниел видя, че Макартър, Сюзан и един от носачите панически се отдалечават в обратната посока.
— Назад! — извика тя. — Върнете се!
Те явно я разбраха, защото рязко заковаха на място и се обърнаха.
Хеликоптерът отново завиваше и се спускаше зад останалите двама носачи, вдигайки огромни облаци прах. Приближи се бързо към тях като грамаден звяр, настигащ плячката си. Дулата му проблеснаха и куршумите разораха ивици пръст около мъжете, които се строполиха на земята. Черният НОТАР прелетя над тях и пак се понесе над върхарите.
Лейдлоу и Верховен вече бяха стигнали до подножието на храма.
— Към покрива — нареди той. — После вътре!
Докато групата на Макартър тичешком се изкачваше по стълбището, към тях се присъединиха и останалите южноафрикански наемници. Те бяха успели да вземат автоматите си и кутия с боеприпаси.
— Браво — похвали ги Верховен. — А сега побързайте.
Даниел се заизкачва по стъпалата. Чуваше хеликоптера, но не го виждаше. Стигна горе, пристъпи напред и тогава го видя — насочваше се право към нея. Тя се завъртя и се втурна надолу по стълбището в мига, в който пилотът стреля. По покрива на храма се затъркаляха гилзи. Въздухът се нажежи. Вертолетът я последва с рев на три метра височина.
Сега беше нейният шанс. Цялата в драскотини и синини, тя се затича по покрива, провря се през входа и потъна в познатия мрак.
Хората на Верховен я последваха, но той се забави навън. Хеликоптерният вой отново приближаваше. След няколко секунди южноафриканецът се вмъкна през отвора и се запрепъва по стъпалата, следван от отекващите над храма изстрели. По каменния покрив затрополиха куршуми и няколко попаднаха вътре, бясно рикоширайки в масивните стени.