— Залегнете! — заповяда тя и се обърна към преддверието.
Беше готова за бой — до смърт, ако се наложи. Но въпреки думите на Верховен, нападателите нямаше нужда да влизат вътре, за да ги унищожат. Бяха хванати в капан като плъхове и техните противници само трябваше да го затворят. Вместо да се излагат под куршумите им, просто можеха да избутат плочата обратно и да запечатат входа на храма. Членовете на експедицията на НИИ щяха да умрат от глад или жажда. Или щяха да се задушат преди това. Верховен го знаеше, естествено, но имаха ли друг избор? Излизането на покрива щеше да е самоубийство. Даниел се надяваше врагът да е достатъчно глупав, за да влезе вътре.
Тягостният вой на хеликоптера се приближаваше като чудовищен пчелен рояк. През отвора нахлуваше вятър от витлата му. В този момент по покрива затропаха тежки стъпки.
— Пригответе се! — извика Верховен. След малко щяха да се развихрят изстрели, пламъци и смърт.
Лейдлоу се отдръпна зад стената и стисна автомата, скърцайки със зъби, докато чакаше. Нищо не се случваше.
Вертолетният рев позаглъхна и стъпките утихнаха — нападателите се бяха скупчили около входа.
Тя започна да се чуди дали да не се предадат или дори да преговарят. Навярно можеха да се разберат с тези хора. Навярно можеха да ги измамят или купят. И тогава го чу: трак… трак… трак… По стъпалата подскачаше метален предмет, тежък, масивен, безмилостен. Даниел се извърна и затвори очи.
През клепачите я прониза ослепителен проблясък, придружен от земетръсен взрив, който я запрати в каменната стена и я просна на пода. Остана да лежи там замаяна и почти в безсъзнание. Ушите й пищяха. Усети вкус на кръв. Смътно осъзна, че другите са в подобно състояние. Сюзан беше просната по очи на земята, Макартър немощно пълзеше на четири крака. Верховен и хората му ги нямаше.
Тя се озърна за автомата си и го видя на три метра от себе си. Спокойно можеше да е и на километър. С огромно усилие запълзя натам, но в този момент чу същия звук — трополене на метален предмет по стълбището. Той стигна долу и се затъркаля по каменния под.
Даниел стисна силно клепачи и покри главата си с ръце в очакване на експлозия. Тишината се проточи безкрайно. После се разнесе тих пукот и високо съскане като от спукана автомобилна гума. Тя погледна към преддверието и видя цилиндричен флакон, от който излизаше бяла пара. Усети мирис на някакъв химикал. Скоро очите й изгубиха фокус и тя потъна в небитието.
26.
Събуди я успокоителен глас.
— Виждате ли ме? — попита той.
Даниел Лейдлоу примижа заради ослепителната светлина и погледът й започна да се фокусира. Видя лице с кафяви очи, обрамчено от тъмносива коса. Не го познаваше.
— Виждате ли ме?
— Да — потвърди тя. Детайлите на лицето се поизясниха и в този момент остра болка прониза тялото й. Човекът отстъпи назад и отдръпна ръка от главата й. Държеше парцал, подгизнал от кръв.
— От ухото ви е — поясни той.
Главата й пулсираше, звуците наоколо бяха приглушени, но полезрението й започна да се разширява. Видя синьото небе и разбра, че е навън. Забеляза, че непознатият носи дрехи за сафари. Заобикаляха го мъже с автомати и камуфлажно облекло. Внезапно си спомни случилото се през последния час и я обзе гняв.
— Вие сте хората, които ни нападнаха.
— Боя се, че имате право — призна сивокосият и се пресегна към нея.
Тя се напрегна.
— Успокойте се — каза мъжът, отново протегна ръка и свали малко черно устройство от колана й. — Това няма да ви трябва.
Даниел спусна длан към пояса си. Беше взел транспондера й, устройство, каквото носеха всички членове на експедицията на НИИ, за да бъдат разпознавани от сензорите на охранителната система. Докато непознатият го подхвърляше на един от хората си, тя плъзна пръсти към големия джоб на панталона си и установи, че е празен.
Кауфман забеляза движението й.
— Да, взех и тях. Много мило от ваша страна да ги върнете на местопрестъплението.
Изведнъж я обзе паника и в тялото й нахлу приток на енергия. Опита се да се надигне, сякаш можеше да го нападне, ала веднага й се зави свят и се свлече на четири крака.
— От опиата е — поясни сивокосият. — Явно сте пострадали най-сериозно. Но би трябвало да ви мине след една-две минути. Не се безпокойте, преди това ще ви завържем.