Тя огледа останалите от групата.
— Някой друг?
— Само Девърс — отвърна Верховен.
— Къде е?
— При тях.
Даниел обиколи с поглед поляната и внезапно осъзна, че не бе видяла Девърс по време на атаката.
— Какво прави?
— Предполагам, че си получава хонорара — изсумтя южноафриканецът.
Значи Девърс ги беше предал. Лесно можеше да си отговори на въпроса защо, по-трудно беше да си обясни как. Той работеше на ниско равнище в Изследователския отдел. Имаше силно ограничен достъп до техническата страна на нещата и нямаше откъде да знае какво търсят. Всъщност нямаше никаква логика, докато не започна да осъзнава, че Девърс сигурно от самото начало е участвал дистанционно в проекта. Гибс и Мор се бяха консултирали с него относно индианците холокуа и други племена още щом бяха решили да пратят експедиция в Бразилия. Той бе провел и няколко подробни разговора с Диксън и неговата група. Даниел се съмняваше, че е знаел каква е целта им, но не му беше трябвало много, време, за да разбере, че е нещо важно. Както бе казал Хоукър, присъствието им с Мор на място трябваше да е било достатъчно.
— Алчно копеле — изруга тя.
Верховен кимна.
— Така е. Несъмнено. И когато го пипна, ще го накарам да си плати с кръв за всеки цент.
Даниел се отпусна назад, опитваше се да измисли как да даде този шанс на Верховен. После видя, че мъжът, който й беше ударил плесница, се приближава към тях с двама от хората си.
— Казвам се Кауфман — представи се той. — Бих желал да ви поднеса своите извинения за станалото тук тази сутрин. Не трябваше да се случи така. Но имате думата ми, че отсега нататък с вас ще се отнасят добре.
— Най-благоразумно ще е да ни пуснете — заяви Даниел. Бузата й още пламтеше от неговия шамар.
— Благоразумно ли? — повтори сивокосият. — Не, това не е точната дума. Но накрая ще бъдете освободени невредими — стига да ни окажете съдействие. Дотогава трябва да разполагам със свободата да действам безпрепятствено. И се нуждая от помощта на госпожица Бригс.
Бойците на Кауфман се заеха да освободят Сюзан от веригата, а Макартър попита разтревожен:
— Какво искате от нея?
Те отключиха белезниците й и я изправиха на крака.
— Какво искате? — попита тя плахо.
— Няма от какво да се страхувате — успокои я Кауфман. — Просто се нуждаем от вашия опит.
Един от бойците я хвана за ръката и я помъкна със себе си. Тя отчаяно се озърна назад към Макартър, но археологът не можеше да направи нищо.
Кауфман заведе Сюзан при обърнат наопаки сандък, който използваха като импровизирана маса. Предложи й храна, която момичето отказа, после и вода. Студентката се поколеба.
— Не се притеснявайте — отпи той от водата. — Не е „Пелегрино“, но става за пиене.
Отначало Сюзан се дърпаше, но после прие. Гърлото й беше съвсем пресъхнало.
— Няма да ви направя нищо лошо — успокоително продължи сивокосият. — Тазсутрешните събития бяха отклонение от плана, грешка. — Той посочи бойците си.
— Тези хора реагираха малко по-грубо, отколкото трябваше, и аз не бях тук, за да им попреча. Но сега съм тук и ви обещавам, че това няма да се повтори.
Момичето не знаеше как да приеме думите му.
— Те убиха хора.
— Знам. Това им е работата. Но след като ситуацията е стабилна, повече няма да им се наложи да взимат такива решения.
— Защо го правите? — попита Сюзан.
— Ще ми се да можех да ви кажа — отвърна Кауфман.
— Но това ще влоши положението ви.
— Нямам желание да ви помагам — откровено заяви тя.
— Напълно ви разбирам. Но се нуждая от вашата помощ. Ако ми съдействате, ще дам на приятелите ви храна и вода, както и шанс да изживеят остатъка от живота си. В противен случай няма да имам друг избор, освен да ви принудя. Те ще останат гладни и жадни, докато промените решението си.
Момичето сведе очи към сандъка, зашеметено от всичко, на което беше станало свидетел. Намираше странна утеха в спокойния глас на Кауфман. Беше достатъчно умна, за да разбира, че целта му е точно такава, ала не можеше да направи нищо. Не искаше да го ядосва, не искаше да чува повече изстрели, нито да вижда повече кръв.
— Готова ли сте да ме изслушате? — попита той.
Тя го погледна и неохотно кимна.
— Добре. Тук някъде има няколко изключително важни артефакта. Навярно в храма. Искам да ни помогнете да ги намерим.