Даниел кимна в знак на съгласие.
На Макартър му призля.
— Ще се изплюе — промълви той, като че ли не вярваше на ушите си. — Да отмъкна нещо… да опитаме нещо… това е лудост.
Той отново въздъхна тежко и отправи безнадежден поглед към небето. Даниел се молеше професорът да успее да се вземе в ръце.
27.
Стана чак от третия път, но накрая Сюзан Бригс намери противогаз, който да й става. Кауфман я представи на Норман Ланг, своя главен изследовател, и му обясни, че е готова да му помогне във всичко, каквото поиска от нея.
Ланг изглеждаше нервен. Само няколко сантиметра по-висок от студентката и навярно не повече от шейсет килограма с мокри дрехи, той определено не беше замесен от същото тесто като наемниците, но в него имаше някаква трескавост, която я смущаваше. Постоянно облизваше устни и стягаше мускулите на долната си челюст, сякаш стискаше зъби. През десетте минута, докато чакаха заедно Кауфман, той поне пет пъти почисти стъклата на очилата си.
Тримата влязоха в храма, придружени от двама наемници. Дишаха тежко през въгленовите филтри на противогазите, докато предпазливо се спускаха по стълбището. Ланг записваше напредъка им с дигитална камера. На места стените бяха покрити с някаква червеникава боя, но бяха издраскани и избелели, осеяни с яркожълти петна. Оголеният камък лъщеше на светлината от кондензиралата се влага.
Ланг засне в близък план нещо, което приличаше на жълтеникава ръжда.
— Сяра — поясни той. — Разяжда гранита.
Влязоха в първата камера. Сюзан се вторачи в купчините черепи. Описанието на професор Макартър не можеше да се сравнява с истинската гледка.
Ланг нареди да угасят всички фенери и включи ултравиолетово осветление. Очите и зъбите на всички, както и връзките на маратонките на учения засияха в белезникаволилаво, като осветени отвътре. Черепите придобиха призрачен вид и по каменния под и стените заблестяха милиони петънца. Но каквото и да търсеше, Ланг не го видя там. Включиха фенерите си и продължиха към второто помещение.
Огледаха го по същия начин като преддверието — първо на обикновена светлина, после на ултравиолетова. И отново не намериха нищо интересно.
Ланг се обърна към нея.
— А сега?
Тя ги водеше по описанията на Макартър.
— Следва олтарната зала.
Другото помещение наистина беше олтарната зала, но за да влязат в нея, трябваше да минат през падащия лъч.
Ланг задържа дланта си под него. Широк, но дебел по-малко от сантиметър, лъчът идваше от продълговат тесен прорез някъде горе.
— Тук има ли някакви капани? — попита ученият.
— Капани ли?
— Да, например копия, които се задействат при стъпване под светлината?
Сюзан запримигва под противогаза.
— Майтапиш се, нали?
Той нямаше такъв вид.
— Гледал си прекалено много филми — каза момичето.
Въпреки че не изглеждаше особено успокоен, Ланг предпазливо пресече лъча. Олтарната зала се намираше от другата страна.
Студентката го наблюдаваше, докато той обикаляше наоколо, разглеждаше един или друг участък, взираше се през окуляра и заснемаше каквото виждаше. На няколко пъти включи ултравиолетовата светлина и от време на време проверяваше други уреди, които носеше със себе си. Изглеждаше напълно погълнат от тези занимания. Накрая стигна до подиума, където отново ги накара да угасят фенерите.
Този път под ултравиолетовите лъчи се появи нещо: геометрични знаци, скрити в каменната предна стена на олтара.
Сюзан ги зяпна смаяна.
Кауфман забеляза изражението й.
— Известни ли са ви?
— Не приличат на йероглифи — отвърна тя.
Ланг насочи камерата си към южната страна на подиума и върху нея също се появиха знаци: два дълги жлеба, минаващи от предния до задния му край. В началото силно раздалечени, те се събираха в средата и в продължение на няколко сантиметра вървяха успоредно, преди отново да се раздалечат. Към задния ръб линиите се отклоняваха в противоположни посоки във формата на спирали. На различни места върху олтара бяха изсечени вдлъбнатини, всички в границите между двата жлеба.
Сюзан се изправи на пръсти, за да надникне, и Кауфман й даде знак да се приближи.
— Това изглежда ли ви познато?
Тя разгледа изображението.
— Не, и това не са йероглифи.
— Не са — съгласи се той.