Насили се да се изправи и започна да обикаля в кръг. Чувстваше краката си тежки и меки, като от мокър пясък. Разтърси ги, после няколко пъти ги изпъна и сви в опит да вкара енергия в безжизнените си мускули.
Болеше го навсякъде. Ребрата и шията му бяха пострадали при сблъсъка и от предпазния колан, дланите му бяха натъртени и изпорязани при търкалянето в кабината, по скулата му бавно засъхваше кръв, стекла се от дълбока рана под дясното му око.
Поне беше жив.
Сведе поглед към Поласки. По едно време го мислеше за шпионин. Доброволец в групата на НИИ, той отговаряше за комуникационните системи, бе любезен и тих, никога не привличаше вниманието към себе си, точно както се очаква от един шпионин. Явно беше сгрешил. Поласки бе просто добродушен, кротък човечец, търсещ малко приключения. Беше се включил в експедицията, без да подозира за опасността, която Даниел, Мор и самият Хоукър бяха пазили в тайна. Не заслужаваше да бъде оставен да го изядат животните в джунглата.
Пилотът извади сгъваемата лопата от комплекта за оцеляване и я сглоби. Заби я в пръстта със силно натискане с крак, обърна я и отново я вдигна. Постепенно сърдечният му ритъм се ускори и мъглата в ума му започна да се разпръсква. В главата му се заблъскаха всевъзможни мисли, отначало хаотични и объркани.
Самата атака и последиците от нея му се струваха поясни, но се чудеше кой и защо ги е нападнал.
Трябваше да са същите хора, които се бяха опитали да убият Даниел на пристанището, но никой от неговите хора не успя да изрови нищо за тях. Което означаваше, че някой упражнява изключително строг контрол върху информацията.
След като не можеше да отговори на въпроса кой ги е нападнал, той се съсредоточи върху въпроса защо.
Очевидно искаха онова, което Даниел и НИИ търсеха, ала все още не знаеше какво е то. Трябваше да е свързано с храма. Първото му предположение бяха артефактите, които експедицията откриваше.
Макартър им беше обяснил, че търговията с древни предмети е извънредно доходен бизнес, функциониращ чрез кражби, контрабанда и процъфтяващ черен пазар. Но колко можеха да струват тези неща? Хиляди? Може би десетки хиляди. Недостатъчно за онова, което бе видял. Нож в гърба или нападение на тъмна уличка, това да, но не и тежковъоръжен хеликоптер като НОТАР. Само картечниците му струваха милиони долари.
Тогава какво? Диаманти? Злато? Струваше му се прекалено незначително. Той отново заби лопатата в земята. Нямаше логика. НИИ беше стратегическа организация. Причините за присъствието й тук трябваше да имат политически или глобални измерения. И единственото, което предполагаше такава необходимост, си оставаше нефтът.
Макар че цената за барел продължаваше да се колебае, всички бяха наясно, че Близкият изток е само на няколко бомби от пълния хаос. Един тежък удар срещу приятелска демократична държава щеше да се посрещне с радост. Понякога сярата можеше да е геологическо указание за наличие на петролни залежи, но въпреки всички критерии, на които отговаряше, това предположение пак звучеше абсурдно.
На първо място, бразилците нямаха нужда от НИИ, за да им търси нефт, и дори да го откриеше, Институтът не можеше да го добива тайно. Нито който и да е техен противник. Тогава какъв смисъл имаше?
Не, реши Хоукър, това не беше надпревара за предявяване на претенции върху нещо — това бе кражба, обикновен грабеж. Двама крадци, които се бият за скъпоценности в чужда къща. Каквото и да търсеха двете групи, то можеше да се изнесе от страната и представляваше ценност за всеки, който го притежава.
Той се изправи, избърса потта от очите си и заключи, че отговорът не е по силите му. Не знаеше нито кой, нито защо, — но погледът му падна върху човека, когото се канеше да погребе, и тогава изведнъж му стана ясно как.
Хоукър, Поласки и всички останали от базовия лагер на НИИ Смятаха полета за непредвиден, предизвикан от съобщението за трагедията във Вашингтон. Някой друг обаче го очакваше. И този някой беше планирал с педантична точност да прати Хоукър и Поласки на нужното място в нужното време.
Нямаше друго логично обяснение. Хеликоптерът НОТАР сигурно идваше от доста далече. За да ги пресрещне, пилотът му трябва да е знаел точно кога Хоукър и Поласки ще минат през този район. Разлика дори само от десет минути във всяка посока щеше да провали всичко.
Но разбира се, те не можеха да се забавят с десет минути. За да стигне във Вашингтон навреме, Поласки трябваше незабавно да напусне джунглата. Това беше капан — бяха използвали злополуката с дъщерята му за примамка.