Ланг ги засне с камерата.
— Преброих седем.
Кръглите басейни бяха широки около три метра. Разделяха ги стени със същата височина като стената край езерото. Равнището на водата във всеки от тях беше еднакво — няколко сантиметра по-високо от това на самото езеро. Ланг не бе сигурен какво представляват, освен че са свързани помежду си, но не и с голямото езеро.
Той засне разположението им, ала неподвижната черна вода криеше своите тайни.
— Някаква конструкция — съобщи за записа ученият. — Същият камък като езерната стена. Изгладен. Много прилича на керамика. Може би е вулканичен. Нямам представа за какво се е използвало всичко това.
Един от наемниците го погледна с усмивка, обърна се към другарите си и отбеляза:
— За джакузи.
Докато другите се смееха, Ланг забеляза по-обещаващ обект — отдалечен участък, покрит с гладък камък, нещо като площадка, очевидно обработена и подравнена с инструменти.
— Трябва да отидем там — каза той и тръгна по стената, следван от Сюзан и наемниците.
Един от бойците спря.
— Чакайте. — Насочи лъча на фенерчето си към един от басейните. — Там има нещо.
— Какво виждаш? — попита Ланг, убеден, че не е нищо важно.
— Отражение — отвърна наемникът. — Нещо лъскаво.
До него се приближи друг боец.
— Munzen — каза той. — Goldmunzen. — „Златни монети“ на немски.
Ланг въпросително погледна Сюзан.
— Маите често хвърляли разни неща в кладенци — поясни тя. — Жертвоприношения за техните духове. Кладенците в Мексико са пълни с такива жертвоприношения. Само че става дума за дълбоки естествени водни басейни, а не като тези тук.
— Какви неща са хвърляли? — поинтересува се един от наемниците.
Ланг понечи да му отговори, но студентката го изпревари:
— Главно накити и керамични съдове, понякога дори хора.
— Ами злато?
— Маите нямали много злато — поясни тя.
Тези думи накараха двамата наемници да се захилят.
— Злато, ами как! — рече единият. — Иначе защо ще сме тука?
Останалите се струпаха около отделни басейни, сякаш ги обявяваха за своя собственост. Ланг сви рамене. Как можеше да обвинява тези хора в алчност, когато двамата с Кауфман също преследваха богатство? Реши и той да хвърли един поглед и се насочи към басейна в задния край на групата, най-отдалечения от стената на голямото езеро.
Бойците възбудено разговаряха помежду си. Онзи, който пръв беше забелязал отблясъка, не си губеше времето и кубинките и ризата му вече лежаха наблизо.
— Влизам — заяви той.
Разкопча си колана и без никакъв свян си събу панталона и гащетата.
Изчервена, Сюзан се извърна. Ланг се зачуди дали не трябва да заснеме тази сцена.
— Европейци — засмя се той.
Голият германец застана до басейна и вдигна ръце, като че ли се готвеше да скочи във водата, но явно в последния момент се отказа и другарите му разочаровано задюдюкаха.
— Изглежда студено — оправда се той.
Ланг отново насочи вниманието си към кладенеца пред него и го освети с фенерчето си, но не се виждаше почти нищо и определено нямаше нищо метално. Той вдигна камерата на рамото си. Прожекторът й беше по-мощен от фенера.
Германецът се готвеше да нагази във водата.
Без да му обръща внимание, Ланг наведе камерата към водата и включи прожектора. За миг светлината се отрази във водната повърхност и го заслепи, но той бързо отклони лъча настрани и блясъкът изчезна.
Другите на стената подстрекаваха другаря си.
Ланг фокусира обектива, но видя само мехурчета — като в чаша газирана вода. В този момент се разнесе плясък и той се обърна.
Наемникът най-после беше скочил с краката напред във водата, запушвайки нос. Приятелите му нададоха радостен рев. Той изплува след секунди, издиша шумно, вдигайки фонтан от пръски, но в следващия миг изкрещя.
Отначало другите наемници продължиха да се смеят, защото решиха, че водата просто е студена, но мъжът не преставаше да крещи и бясно размахваше ръце, отчаяно търсейки ръба на кладенеца. Смутени, другарите му се вцепениха. Когато накрая осъзнаха, че наистина става нещо, се втурнаха да му помогнат.