Той успя да стигне до стената и се опита да се изтегли навън, но по идеално изгладената й повърхност нямаше за какво да се хване. Другите му протягаха ръце, подхващаха го и го дърпаха, но мъжът се изплъзваше, тресеше се бясно и надаваше писъци.
— Какво му става? — извика Сюзан.
Наемниците не й обърнаха внимание. Един от тях се пресегна над басейна, сграбчи другаря си за косата и силно го дръпна навън. Другите го измъкнаха върху стената и той се просна върху гладката повърхност, като трепереше и се гърчеше.
Всички заотстъпваха ужасени — кожата на мъжа се топеше, от краката и кръста му струеше кървава пяна, а останалата част на тялото му се покриваше с мехури пред очите им.
Всички закрещяха и започнаха да си бършат ръцете в ризите и панталоните, кой в каквото намери. Явно гореше и собствената им кожа. Един грабна манерката си и я изля върху дланите си.
— Wasser! — извика той. — Вода! — Останалите последваха примера му в опит да отмият разяждащата течност, която ги беше опръскала.
Докато отчаяно си миеха ръцете, наемниците развалиха кръга около падналия и Сюзан Бригс успя да го зърне. Тя се свлече на колене и се задави. Стори й се, че ще повърне, и тъкмо понечи да смъкне противогаза си, когато изведнъж си спомни, че Макартър бе споменал за кладенец с киселина. Не се беше сетила навреме, за да направи връзката.
Ланг стоеше като хипнотизиран на двайсетина метра оттам. Виждаше наемника да се гърчи на пода. Тресеше се така, сякаш по тялото му минаваше електрически ток. Давеше се от собствения си език, който се подуваше в устата му от погълнатата разяждаща течност.
Другарите му ту се приближаваха към него, ту отстъпваха. Един от тях вдигна автомата си и се прицели с намерението да му спести мъките, но друг вдигна ръка и го спря. Конвулсиите бяха започнали да отслабват.
Ланг наблюдава сцената почти до края, когато намери сили да стисне клепачи и да се извърне. Пое дълбоко дъх и отново отвори очи, поглеждайки към спокойния черен басейн. И сега видя нещо друго, освен редките мехурчета, не златно, а зелено. Малък зелен диск. Всъщност два. Очи.
30.
От водата изригна тъмен силует, блъсна се в Ланг и го повали назад.
Камерата изхвърча от ръцете на учения и когато се разби на каменния под, прожекторът избухна, окъпвайки пещерата в синя светлина.
Мимолетният проблясък накара другите да се обърнат натам и на слабото осветление на фенерите видяха съществото, която разкъсваше Ланг. То го прикова към земята, захапа тялото му и започна да го мята насам-натам. Ученият се съпротивляваше и крещеше, а съществото рязко се дръпна назад, разполови го и запрати горната половина към изумените наемници.
Тази гледка ги извади от транса. Черната фигура полетя към тях и те панически се метнаха към автоматите си, които бяха захвърлили настрани.
Въпреки отчаяните им изстрели, съществото се блъсна в един от бойците, скочи в езерото с него и изчезна. Светлината от фенерчето на колана на мъжа потъваше все по-надълбоко и накрая угасна. Последва я дъжд от куршуми, ала напразно — звярът и човекът вече ги нямаше.
На повърхността закипя кървава пяна и стрелялият наемник се отдръпна от ръба.
— Мъртво ли е?
Другият боец се озърна към водата и поклати глава — не беше мъртво, за разлика от другаря им. Погледна към седемте басейна и останките от тялото на Ланг. Това му стигаше.
Наемникът се затича обратно по пътеката в панически опит да се махне оттам, като се препъваше и залиташе от бързане и местеше поглед от изхода на отсрещния бряг на езерото към водата вляво от него.
Другият наемник извика подире му, но онзи продължи към изхода, прескачайки купчини камъни като лекоатлет на бягане с препятствия. Известно време изглеждаше, че може би ще успее, но по черната повърхност към него се понесе ниска вълна. Тя бързо го настигна и звярът избухна от езерото, тръшвайки го в стената на пещерата и захапвайки краката му като крокодил, нападнал воден бивол. Отекнаха мъчителни викове, последвани от клокочене — съществото го беше завлякло под водата.
Сюзан Бригс и последният от наемниците останаха на мястото на първата атака, на площадката край езерната стена. Момичето стоеше на колене и се задъхваше в астматичен пристъп, а боецът откачи свръхнискочестотната радиостанция от долната половина на тялото на Ланг и извика в устройството:
— Имаме извънредна ситуация!