Изчака отговор и отново опита, като натискаше бутона с всички сили, сякаш това щеше да усили сигнала.
— Ланг е мъртъв, останахме само аз и момичето. Нападнаха ни. Имаме нужда от помощ.
Не чу нищо. Нямаше смисъл. Бяха прекалено надълбоко и сигналът не можеше да стигне догоре.
Войникът се отказа и като изключи фенерчето си, заотстъпва в пещерата, надалеч от стената и езерото, точно срещу гладкия камък, върху който Сюзан се бореше за въздух.
Той огледа от новата си позиция пещерата, сега зловещо осветена от неподвижните фенерчета на мъртвите мъже. От водата край езерната стена се издигаше грамадна фигура.
Без да подозира за опасността, момичето продължаваше да стои на колене в отсрещния край на площадката, като кашляше и хриптеше. Съществото щеше да му се нахвърли и тогава боецът щеше да открие огън. Той остави радиостанцията в краката си и вдигна ръце към автомата.
Костеливото ъгловато създание се запромъква към Сюзан на слабата светлина. Движеше се с притиснат към земята корем, абсурдно свивайки дългите си крайници под себе си и тихо тракайки с нокти при всяка стъпка. Сякаш нарочно напредваше предпазливо. По едно време спря и повдигна крак от пода, като че ли камъкът пареше. Наведе глава и го подуши, след това кой знае защо заобиколи мястото.
След малко отново спря. Момичето беше успяло да овладее кашлицата си. Настъпилата тишина сякаш обърка съществото. То леко наклони глава настрани и я завъртя като оръдейна кула.
Когато страховитото създание приклекна, наемникът стисна зъби. Момичето бе с гръб към чудовището и не забелязваше приближаването му. Войникът вдигна оръжието си. От това разстояние нямаше как да не улучи.
— … ще… ли си… см… втори… какво… тава…
Боецът се озърна към краката си. Радиостанцията пращеше с накъсан електронен звук. Той вдигна поглед в мига, в който звярът го връхлетя.
Видя само зъби и нокти и собствената му кръв оплиска лицето му. Съществото го блъсна настрани и кракът му подритна оранжевата радиостанция, която се плъзна по гладкия камък. Автоматът го нямаше. Мъжът измъкна ножа си и замахна, но острието сякаш се удари в твърда скала и изхвърча от ръката му. Опита се да изрита чудовището и да се освободи, ала то заби нокти в корема му и го притегли към себе си, после впи зъби в шията му. Наемникът отвори уста, сякаш за да изкрещи.
Сюзан наблюдаваше ужасено сцената и отстъпваше заднишком, докато звярът стоеше над трупа. Странно, но не направи с него нищо повече, просто го гледаше, като отваряше и затваряше челюсти. Тялото му лъщеше като кост на слабата светлина. Съществото подуши мъртвия наемник, а редицата къси остри косми зад тила му се поклащаха и разтваряха като тръстика на вятъра. Дълбоко от гърлото му отекна клокочещ звук, начленената му опашка се издигна над главата му като жило на скорпион и се стрелна напред. Създанието отметна глава и нададе ужасяващ рев.
Помощта пристигна след повече от трийсет минути. Командирът на наемниците на Кауфман доведе шестима от хората си, половината от останалите му сили. Бяха готови да се сражават, но не срещнаха никакъв противник. Единственият човек, когото откриха, вече нямаше нужда от помощ.
Един от бойците се наведе към тялото. Вонеше на сяра и киселината продължаваше да го разяжда. Кървава диря водеше до съседния басейн.
Наемникът вдигна захвърлената риза на мъртвия и я пусна вътре. На повърхността се образува пяна и в дрехата моментално се появиха дупки.
— Киселина.
— Може момичето да го е бутнало вътре — предположи друг наемник.
— Тогава какво се е случило с останалите? — попита някой.
Командирът им се огледа наоколо, като насочваше лъча на фенера си към ъглите на пещерата. Забеляза камерата на Ланг и още две големи кървави ивици. Там не миришеше на киселина, но в кръвта имаше следи — двупръсти стъпки, които се отдалечаваха от мястото.
Докато бойците ги разглеждаха, от дълбините на пещерата отекна пронизителен вик. Всички се вцепениха. Звучеше страховито.
Командирът бързо взе решение.
— Излизаме.
— А другите? — попита един от хората му, липсваха още двама бойци. — И момичето.
Командирът посочи кървавите ивици и отвърна:
— Няма да ги намериш. Не и живи. — После се обърна и се насочи към изхода.
Кауфман чакаше завръщането на наемниците си на покрива на храма. Минутите изтичаха и напрежението растеше. Девърс мълчаливо се доближи до него.
— Трябва да поговоря с вас.