Выбрать главу

— Хайде — прошепна Хоукър.

— Може да са свършили.

Американецът не искаше да мисли за тази възможност. Стисна ръкохватката на автомата си и погледна през оптичния мерник. Фигурите при лаптопа се бяха надвесили над екрана и внимателно го проучваха. Лесно можеше да ги улучи, но в нощната тишина това щеше да ги издаде.

Тишината се проточи и Верховен поклати глава.

— Ще се наложи да измислим нов план.

— Какъв например?

— Не знам, но това…

Радиостанцията до него изпращя и той се затича в момента, в който оръжията започнаха да обстрелват друг участък от джунглата.

Хоукър се прицели, издиша спокойно и натисна спусъка.

Първият куршум улучи целта право в гърдите — двайсет сантиметра под адамовата ябълка. Мъжът политна назад, без да издаде звук, и пилотът стреля отново.

Верховен чу втория куршум да изсвирва покрай него и видя целта да пада. В следващия миг стигна при тях. Позна Девърс, който се търкаляше на земята, притиснал раната на рамото си, и мъжа, който им се беше представил като Кауфман. Той се бе надвесил над тялото на един от наемниците и отчаяно се опитваше да измъкне автомата изпод него.

При приближаването на южноафриканеца Кауфман се обърна — само за да бъде ударен с ръкохватката на пистолета по слепоочието. Простенвайки, той се свлече в полусвяст.

Осъзнал какво става, Девърс се метна към контролния пулт, където лежеше собственото му оръжие, но Верховен му препречи пътя, блъсна го обратно на земята и насочи пистолета към главата му.

— Точно така, малкия. Тая нощ нямаш късмет.

Изстрелите в далечината заглъхнаха и навярно спасиха живота на лингвиста. Верховен чу, че Хоукър тича към него, и му посочи Кауфман.

— Пропусна един.

— Явно и двамата не сме добре с математиката — отвърна пилотът.

Верховен се обърна и огледа поляната. От командния център можеше да се прокарат прави линии до всички окопи — като спици, излизащи от центъра на колело. Като не се смяташе онзи, от който идваха, имаше четири окопа с по двама бойци. В петия се виждаше само един наемник. Битката далеч не беше свършила, но Верховен и Хоукър сега разполагаха с предимството на изненадата, най-добрата позиция и контрол над охранителната система. Само численото превъзходство бе срещу тях, но и това скоро щеше да се промени.

— Още наблюдават джунглата — отбеляза Верховен. — Чакат индианците да се втурнат с крясъци оттам като някакви зулуси, мамка му.

Той протегна ръка към контролния пулт, чакайки Хоукър да се приготви.

— Жалко за тях — изсумтя американецът и вдигна автомата си.

Верховен небрежно натисна един ключ с цевта на пистолета и наоколо стана ден. В същия момент Хоукър се прицели и откри огън.

Наемниците на Кауфман ненадейно се оказаха незащитени, заели позиции при отсрещните стени на окопите, с гръб към Хоукър и Верховен. Бяха чули изстрелите, но не и заповеди и сега се объркаха от неочакваното включване на прожекторите.

Бойците трескаво започнаха да се въртят в различни посоки. Едни се опитваха да се свържат с командването си по радиостанциите, други стреляха към джунглата или по поляната, но не и към центъра. Онези, които се бяха обърнали, виждаха само ослепителния блясък на прожекторите. И сред целия този хаос падаха бързо един след друг.

— В северния край — извика Верховен. — Там са последните.

Хоукър се приведе, обърна се и натисна спусъка.

Мъжете в окопа се надигнаха и отново откриха огън. Куршумите пратиха бучки пръст във въздуха и превърнаха в трески някакъв сандък. Едно отхвърчало камъче парна южноафриканеца по врата. Той опипа мястото с ръка, за да се увери, че не е куршум, после гневно започна да стреля към наемниците, докато Хоукър променяше позицията си.

— Най-малко двама — предупреди го Верховен.

В това време Кауфман се раздвижи.

— Не. — Не беше още съвсем на себе си, изпъшка и се опита да се изправи. — Не, вие не съзнавате какво правите.

Верховен го ритна обратно на земята. Наоколо свиреха куршуми и един от прожекторите се пръсна сред дъжд от искри. Ответният огън на Хоукър беше по-точен и единият наемник се строполи мъртъв. Другият отново се скри под ръба на окопа.

— Изслушайте ме — умолително произнесе Кауфман. — Можем да прекратим тази кланица.