— Млъквай! — изкрещя Верховен.
Твърде късно. Последният от наемниците пое необмислен риск и се надигна, за да стреля. Хоукър натисна спусъка. Улучен, боецът замръзна за миг, дулото на автомата му отскочи нагоре и изпрати дълъг откос към небето. Вторият изстрел го повали назад и той се скри от погледа им. Битката беше свършила.
33.
Също като онази нощ, когато индианците бяха подпалили пожара, сражението завърши с облак дим, надвиснал над поляната. Сега миришеше силно на барут и изгорели сигнални ракети. Около прожекторите се рояха нощни пеперуди и други насекоми, сякаш изпълняваха някакъв хаотичен, влудяващ танц.
Заели позиция в мрака зад прожекторите, Хоукър и Верховен насочваха оръжията си от окоп към окоп и проверяваха за признаци на живот. Бяха предупредили Девърс и Кауфман да не мърдат.
Накрая пилотът отпусна автомата си. На лицето му бе изписано отчаяние. Сега другарите му бяха в безопасност, но на ужасна цена.
Верховен явно усети вътрешните му противоречия и каза:
— Ти просто си такъв. Каквото и да си мислиш, ти си създаден за това.
— Нямате представа какво направихте — обади се зад тях Ричард Кауфман. — Просто нямате представа.
Хоукър се приближи до него, пъхна дулото на автомата под брадичката му и повдигна главата му.
— Обаче знам какво си направил ти, скапаняк такъв. И възнамерявам да поправя стореното. Ще освободя нашите хора и после ще се върна тук, за да те убия.
Кауфман отговори студено и странно самоуверено за човек в такова положение.
— Ами тогава вървете да доведете другарите си. Така и трябва, те могат да помогнат. Но не си губете времето, ако се готвите да ме убиете, защото без моя помощ никой от вас няма да си тръгне жив оттук.
— Ще видим — отсече Хоукър. — Къде са ключовете?
Кауфман немощно посочи убития наемник.
— В него.
Пилотът претърси мъртвия, извади връзка ключове от джоба на гърдите му и провери дали най-малкото ключе става за гривната на здравата китка на Верховен. Белезниците се отключиха и паднаха на земята.
Хоукър се обърна към края на поляната и каза на Верховен:
— Угаси прожекторите.
Метал-халидните лампи избледняха до мътнооранжево, после угаснаха съвсем. Изкуственият ден внезапно свърши и мракът отново погълна поляната.
Хоукър забърза към дървото, където бяха останалите от групата. Имаше отчетливото усещане, че го наблюдават — през последните часове го беше изпитвал на няколко пъти. Също като при Стената на черепите. И сега се чудеше дали Кауфман няма още хора, скрити някъде наоколо, и дали това не е причината за арогантното му държание. Пилотът спря, скочи в един от окопите и огледа района с инфрачервения мерник на автомата си. Не видя нищо.
Останал в командния център, Верховен застана така, че да вижда добре двамата си пленници. Той насочи оръжието си към Девърс и му нареди да се приближи до Кауфман.
Лингвистът се примъкна до сивокосия мъж. Здравата му ръка оказваше натиск върху раната на рамото му.
— Би могъл поне да ми дадеш нещо да спра кръвта — изпъшка той.
Верховен го погледна презрително.
— Бих могъл, прав си.
Кауфман се обърна към него и започна да го убеждава:
— Вашият приятел не пожела да ме изслуша, но може би вие ще проявите повече благоразумие. Аз мога да ви помогна. Но ако му позволите да ме застреля, никога няма да се…
Верховен отвърна дрезгаво:
— Ти уби добри хора. Мои другари от двайсет години. Затова се моли да те застреля Хоукър, иначе аз ще те завържа за кол, ще ти отрежа ръцете и ще те оставя на зверовете.
— Вие не разбирате — бавно отвърна Кауфман. — Всички сме в опасност. Не само аз. Вие, вашите приятели, всички ние. Ако не…
Прекъсна го тихото пиукане на охранителната система. Нещо беше задействало един от сензорите.
Радиостанцията на Хоукър изпращя.
— Хоук, чуваш ли ме? В западния край се появи обект. Вече го няма, но системата сигнализира. Заобиколи от изток, така ще се отдалечиш от мястото.
Хоукър отново погледна през мерника. Хората на Кауфман бяха стреляли към джунглата дълго след края на неговия маскарад. Дали индианците наистина се приближаваха? Той натисна бутона за предаване.
— Какъв обект? На какво разстояние?
— Единичен обект. В края на обсега на сензорите. На петдесетина метра навътре в джунглата.
Пилотът потвърди получаването на съобщението и след бърз поглед на запад послуша съвета на Верховен. Хукна на изток, но спря, защото чу далечен кучешки вой.