Хоукър се затича с всички сили през лагера, но едва измина половината разстояние, когато сянката в гората стигна до дървото.
Окованите закрещяха, чу се шум от отчаяна борба. В небето зад Хоукър две ракети, изстреляни от Верховен, окъпаха поляната в светлина. Нещо се хвърли към лицето на Хоукър, изпъвайки се като нападаща кобра. Той се метна настрани и челюстите изщракаха до него. Пилотът се претърколи, скочи на крака и откри огън по съществото, което изчезна в джунглата.
Той се завъртя към източника на виковете точно навреме, за да види друга фигура, бягаща от дървото. Беше голяма, черна и влачеше нещо със себе си. Хоукър се прицели и обсипа дърветата с куршуми в опит да проследи създанието по звуците от движението му, но то вече бе потънало в гъсталаците.
— Хоукър! — извика Даниел.
Той се затича натам, приклекна до нея и отключи белезниците й. После й подаде ключето, изправи се и застана на стража. Запали магнезиева факла и я запрати към джунглата с надеждата да освети евентуален нов нападател. Сенките се поклащаха и подскачаха, но самата джунгла беше неподвижна.
Хоукър се озърна към пленниците. Даниел и Макартър изглеждаха невредими. Бразош, последният носач, бе ранен и се мъчеше да се изправи. Липсваше Рьомер, дясната ръка на Верховен. На земята лежаха белезниците му, по които бяха останали дрипави ивици кървава кожа. Нещо го беше отскубнало от металните гривни.
В този момент чуха крясъка му някъде в далечината.
— Завлече го със себе си — промълви Бразош. — И ми изви крака, коляното.
Макартър му помогна да стане.
— Какво беше това, по дяволите? — попита Хоукър. — Ягуар ли?
— Не беше котка — отвърна носачът. — Вонеше на гнилоч.
Даниел се съгласи с него.
— Каквото и да беше, трябва да се махнем оттук, преди да се е върнало.
Бразош закуцука и се облегна на археолога. Коляното му се подуваше. Звярът го беше настъпил, изтръгвайки Рьомер от белезниците.
— Вървете в командния център — каза Хоукър. — Верховен е там.
Оцелелите се отдалечиха безмълвно. Лейдлоу и Макартър подкрепяха Бразош. Пилотът ги последва, като отстъпваше заднишком от джунглата и охраняваше тила им. Огледа земята. Двупръстните стъпки ясно се виждаха — същите, каквито Верховен беше забелязал край обезобразените животни точно преди индианската атака.
От горските дълбини се разнесе човешки крясък. Хоукър изстреля няколко куршума в тази посока с надеждата да улучи звяра или дори изтерзания нещастник, когото съществото бе отвлякло, но нямаше намерение да тръгне подире му.
След малко Ричард Кауфман видя Хоукър да се приближава към центъра на лагера. Забеляза решителността и яростта в походката му и се подпря на стълба на една от лампите, за да се изправи.
— Опитах се да ви ка…
Пилотът го блъсна назад и го прикова към стълба, преди онзи да успее да довърши.
— Какво беше онова нещо, по дяволите?
Собственикът на „Фютрекс“ отвори уста и от ъгълчето й се стече струйка кръв. Беше си прехапал езика.
— Не знам какви са — призна той и се обърна, за да изплюе кръвта. — Нападнаха хората ми в пещерата.
— Каква пещера? — попита Хоукър.
— Под храма. Явно пазят това място. Можехме да ги избием, но след като вие се намесихте, вече не сме достатъчно, за да се справим с тях. Щом се нахранят с вашия приятел, ще се върнат за нас. И ако е вярно онова, което чух, индианците ще дойдат заедно с тях. Само че този път няма само да палят огньове.
Кауфман завъртя глава и изплю още кръв. Китките му бяха увити с тиксо една за друга и не можеше да направи друго, освен да избърше уста в рамото си. Обърна се към Даниел и каза:
— Изглежда сте довели хората си неподготвени.
— Не разбирам за какво говориш, по дяволите — отвърна тя.
— О, сигурен съм, че разбирате — настоя Кауфман.
Хоукър опря дулото на автомата в бузата му и го накара да извърне лице от нея.
— Разговаряше с мен.
Милиардерът искаше да продължи с обвиненията, колкото да положи основите за сключване на сделка. Сега беше подходящият момент, но когато се вгледа в пламтящите очи на Хоукър, разбра, че той няма да го остави да продължи. Реши все пак да опита.
— Просто пионки в играта, нали, госпожо Лейдлоу?
Коляното на Хоукър се заби в слабините му, той се свлече на земята и онемял от болка, впери очи в Даниел.
Тя отвърна на погледа му, без да мигне, после се вгледа в дисплея на лаптопа. Алармата отново пиукаше.