— Разбира се — промълви той.
— Исках да ти благодаря — каза Даниел зад него.
— За какво?
— Задето се върна да ни спасиш. Задето снощи накара Кауфман да млъкне.
— Недей да ми благодариш — обърна се пилотът. — Вече знаех какво ще каже.
Тя впери очи в уреда в ръцете му.
— Какво са знаели те? — попита той. — Колкото нас ли? Или по-малко?
— Кои!
— Групата, която сте пратили преди нас. Онези, които са оставили тези неща.
Даниел не отговори.
— Това е ултразвуков приемник — продължи Хоукър. — Онзи ден натоварих същия за Макартър. Не работеше добре, но е абсолютно същият, от същия производител. Направо от списъка с оборудване на НИИ.
Той вдигна приемника.
— Ето откъде сте знаели, че ви трябва въоръжена охрана. Преди нас тук е имало друга група. И сте я изгубили.
Лейдлоу скръсти ръце на гърдите си. Поне не отричаше. Това беше крачка в правилната посока.
— Трябваше да ми кажеш — добави Хоукър.
— Щеше ли да има някаква разлика? — сви рамене тя.
— Изгубили сте хора, а това предполага по-голяма опасност.
Даниел вдигна вежди.
— По нас стреляха, в реката плаваха трупове — това не ти ли беше достатъчно?
Тя имаше право. Той се чувстваше отвратително заради всичко, което се бе случило, заради всичко изгубено. В душата си искаше да стовари вината върху някой друг, но знаеше каква роля е изиграл.
— Какво се е случило с тях?
— Не знам — отвърна Даниел. — Изгубихме връзка, когато бяха на около осемдесет километра оттук. И тогава не се движеха в тази посока. — Тя погледна на изток, откъдето бяха дошли. — Те не знаеха за Стената на черепите, не разполагаха с информацията, която имахме ние, затова нямам представа как са открили това място, по дяволите. Но явно са го открили. После… — Младата жена сви рамене. — Можем само да гадаем. Индианците… онези зверове… Не знам.
Хоукър се огледа, като си мислеше за хората, които бяха погребали.
— Колко души изгубихме?
— Всички носачи, освен Бразош, всички хора на Верховен. Поласки и Сюзан. — Даниел поклати глава. — Първо ни атакуваха с хеликоптер, след това по земята. Известно време смятах, че сме изгубили и теб.
Той я погледна и отвърна:
— Когато потеглих насам, бях почти сигурен, че ще намеря всички ви мъртви. — Беше благодарен, че някои от тях са останали живи, но ужасен от цената, която бяха платили. — Изобщо не биваше да водим тия хора тук. И двамата знаехме, че има такава вероятност.
— Така е — съгласи се Лейдлоу. — Аз съм виновна. Но още не можем да си тръгнем. След като си възвърнахме контрола над положението, трябва да намерим онова, за което дойдохме. Трябва да изпълним задачата си.
Думите й го смаяха.
— Да не си се побъркала?
— Най-лошото свърши, Хоукър.
— Най-лошото не е свършило — възрази той. — Не чу ли Кауфман? Изобщо тук ли беше снощи? Пак ли искаш да видиш ония същества, каквито и да са те? Тук ли искаш да бъдеш, когато връхлетят индианците, за да ни накълцат на парчета? Тези заплахи си остават. И недей забравя Кауфман. Не ми пука какво говори, това копеле има още хора, които се крият някъде другаде. След като известно време нямат връзка с него, ще дойдат да го търсят. Дотогава ли искаш да чакаш?
— Не, обаче имаме още работа.
— Чудесно. Можем да изведем хората оттук и да се върнем с нова група. Доведи цял батальон морски пехотинци, ако искаш. Тогава ще свършиш каквото имаш да вършиш и никой друг няма да умре, по дяволите.
— Късно е — отвърна Даниел. — Изгубихме прикритието си. И ако Кауфман наистина има съдружници някъде, те ще дойдат и ще си заминат още преди да стигнем до Манауш. Сега или никога.
— Разбери, снощи спечелихме, защото хората на Кауфман очакваха битка с друг — вече по-тихо продължи той. — Това ги направи лесни мишени. Следващия път няма да имаме такъв късмет.
Лейдлоу се поколеба и погледна към отсрещния край на лагера, където Макартър и Бразош водеха Кауфман.
— Съжалявам за всичко, което се случи тук — каза тя. — Нямаш представа колко съжалявам. Сигурно няма да ми повярваш, но отначало не исках да имам нищо общо с тази проклета експедиция. Само че в нашия бранш отиваш където те пратят и вършиш каквото ти наредят. И сега ми е заповядано да занеса онова, за което дойдохме. Независимо от цената и последиците. Онова, за което дойдохме, е на една ръка разстояние. Само трябва да влезем пак вътре и да го вземем.