Чу се воят на микрофония, после от говорителя се разнесе груб глас:
— Ало? Ало?
Беше изопаченият глас на Лойд.
Глин се наведе напред.
— Тук е Ели Глин, мистър Лойд. Чувате ли ме?
— Да! Да, чувам те! Но адски слабо, Ели.
— Намираме се под влиянието на някаква интерференция на радиовълните. Трябва да бъдем кратки. Тук в момента се вършат маса неща, а и акумулаторът ни е с ограничен капацитет.
— Защо? Какво, по дяволите, става? Сам защо не се обади за ежедневния си доклад? Не можах да получа ясен отговор от тази ваша проклета капитанка.
— Имаше нещастен случай. Един от хората ни е мъртъв.
— Двама, искаш да кажеш. Макфарлън ми съобщи за онзи инцидент с метеорита. Адски жалко за Рошфор.
— Имаме нов смъртен случай. Мъж на име Хил.
От говорителя се разнесе силен вой. След това гласът на Лойд отново проби, още по-слаб от преди:
— … стана с него?
— Още не знаем — отвърна Глин. — Макфарлън и Рейчъл Амира току-що се върнаха от оглед на метеорита.
Даде знак на Макфарлън да приближи до станцията.
Той пристъпи напред с голяма неохота. Преглътна.
— Мистър Лойд — започна. — Онова, което ще ви кажа, е теоретично заключение, основаващо се на онова, което видях. Но мисля, че сбъркахме относно причината за смъртта на Нестор Масънкей.
— Сбъркали ли сте? — попита Лойд. — Какво имаш предвид? И какво общо има това със смъртта на този мъж Хил?
— Ако съм прав, връзката е пряка. Мисля, че и двамата са умрели, защото са докоснали метеорита.
В един миг в бараката настана пълна тишина, ако се изключат изпукванията на радиостанцията.
— Сам, това е абсурд — рече Лойд. — Аз самият пипнах метеорита.
— Опитай се да следваш мисълта ми. Мислехме си, че Нестор е бил убит от мълния. И това е вярно, метеоритът е мощен гръмоотвод. Но Гарса може да потвърди, че мълнията, тоест електрическият удар в тунела е бил от порядъка на милиард волта. Нито една мълния не може да бъде толкова силна. А тялото на Хил бе разкъсано по същия начин, както и това на Нестор. Огледах платформата и метеорита. Пораженията дават ясни признаци, че самият метеорит е излъчил масивен електрически заряд.
— Но аз допрях проклетата си буза до него. И съм още тук.
— Знам това. Нямам още отговор защо си бил пощаден. Но всичко останало съвпада. В тунела не е имало хора, метеоритът е бил защитен от атмосферните влияния. Никаква друга сила не му е въздействала. Изглежда електрическият заряд е изтекъл от камъка, преминал е през част от платформата и шейната, пръснал е разтопен метал навън. А под платформата намерих ръкавица. Това е единствената част от облеклото на Хил, която не е изгорена. Мисля, че е пуснал ръкавицата, за да може да докосне метеорита.
— Защо му е притрябвало да прави подобно нещо? — попита нетърпеливо Лойд.
Този път бе ред на Рейчъл да заговори.
— А вие защо го направихте? — попита. — Това е адски странна на вид скала. Човек не може да предвиди какво би сторил някой, който я вижда за първи път.
— Господи, това е невероятно — рече Лойд. Замлъкна за миг, след което попита: — Но можете да продължите, нали?
Макфарлън хвърли бърз поглед към Глин.
— Платформата и шейната са повредени — отвърна Глин. — Но мистър Гарса ми докладва, че могат да бъдат ремонтирани в рамките на двайсет и четири часа. Метеоритът обаче си остава под въпрос.
— Защо? — попита Лойд. — Увреден ли е?
— Не — продължи Глин. — Изглежда напълно невредим. Още от началото издадох недвусмислени нареждания всички да се отнасят към него така, все едно, че е опасен. А сега — ако доктор Макфарлън е прав — ние вече знаем, че е опасен. Но трябва да вземем допълнителни предохранителни мерки преди да го натоварим на кораба. Нужно е обаче да действаме бързо, твърде опасно е да останем тук по-дълго, отколкото е крайно необходимо.
— Това не ми харесва. Трябваше да предвидите тези мерки още преди да отплаваме от Ню Йорк.
На Макфарлън му се стори, че очите на Глин се присвиха едва доловимо.
— Мистър Лойд, този метеорит осуети почти всичките ни очаквания. Сега сме извън параметрите на първоначалния анализ на ЕИР. Подобно нещо не се е случвало никога досега. Знаете ли какво би означавало това при нормални обстоятелства?
Лойд не отговори.
— Че прекратяваме операцията — довърши Глин.
— Това изобщо не е възможност! — Лойд изведнъж се разкрещя, — но звукът бе толкова слаб, че Макфарлън трябваше да се напрегне, за да чува. — Не искам да чувам такива приказки. Чуваш ли ме? Глин, ти ще натовариш този проклет камък на кораба и ще го докараш у дома!