Лойд се взря в конструкцията.
— Удивително — рече той. — Правил ли си го преди?
— Не и съвсем по същия начин.
— Сигурен ли си, че ще сработи?
По тънките устни на Глин заигра кисела усмивка.
— Извинявай, че попитах. Всичко това е по твоята част, Ели, и аз изобщо не се съмнявам в теб. Тук съм поради друга причина. — Той се изправи в цял ръст и се огледа. — Няма да му цепя басма. Тук имаме проблем, който не е ликвидиран. Стигнали сме твърде далеч, за да ни спре нещо. Затова съм дошъл тук да им размърдам задниците и да раздам наказанията. — Той посочи към гъстата мъгла. — Там, пред носа ни е паркиран боен кораб. От него ни изпратиха шпиони. А, по дяволите, Ели, ти не си направил нищо по въпроса. Е, сигурно ще има и още сплашвания. Нужни са решителни действия и оттук нататък аз поемам лично проблема. Ще пътувам заедно с вас до Ню Йорк. Но първо ще накарам чилийския флот да отзове този проклет каубой. — Обърна се към вратата. — Ели, очаквам те в кабинета си след половин час. Аз ще позвъня тук-там. Справял съм се с подобни тъпи политически ситуации и преди.
Докато траеше тази кратка реч, тъмносивите очи на Глин бяха непрекъснато вперени в Лойд. Сега той докосна челото си с носна кърпа и погледна към Макфарлън. Както винаги бе почти невъзможно човек да отгатне какво бе изписано върху лицето му. Умора? Отвращение? Или съвсем нищо?
Глин заговори:
— Съжалявам, мистър Лойд. Споменахте ли, че вече сте се свързали с чилийските власти?
— Не, още не съм го направил. Исках първо да разбера какво точно става тук. Но имам влиятелни приятели в Чили, включително вицепрезидента и американския посланик.
Глин небрежно направи крачка към пулта на ЕИР.
— Боя се, че това няма да бъде възможно.
— Какво по-точно няма да бъде възможно?
В тона на Лойд се усети смесица от изненада и нетърпение.
— Вашата намеса в какъвто и да е аспект в тази операция. Най-добре щеше да бъде, ако бяхте си останали в Ню Йорк.
Тонът на Лойд се изостри гневно:
— Глин, не ми казвай какво мога и какво не мога да правя. Ще оставя инженерните въпроси в твои ръце, но това е политическа ситуация.
— Уверявам ви, че съм взел предвид всички аспекти на политическата ситуация.
Гласът на Лойд се разтрепери:
— О, така ли? И какво ще кажеш за онзи разрушител там? Въоръжен е до зъби и оръдията му са насочени към нас, в случай, че не си забелязал. Но не си сторил нищо. Съвсем нищо.
Като чу това, капитан Бритън се спогледа с Хауъл, а сетне — по-многозначително — и с Глин.
— Мистър Лойд, ще ви кажа следното само веднъж. Вие ми възложихте определена работа. Аз я върша. Вашата роля точно сега е много проста: оставете ме да изпълня плана си. Нямаме време за пространни обяснения.
Вместо да отговори, Лойд се обърна към Пенфолд, който се въртеше нещастен около вратата на мостика.
— Свържи ме с посланик Трокмортън и осъществи конферентна връзка с канцеларията на вицепрезидента в Сантяго. Ще дойда след минутка.
Пенфолд изчезна.
— Мистър Лойд — рече тихо Глин. — Можете да останете на мостика и да гледате. Това е всичко.
— Малко късничко е за това, Глин.
Глин се обърна и тихо каза на своя човек пред черния компютър:
— Прекъсни захранването на апартамента на Лойд и комуникациите кораб-суша на борда.
Последва шокирано мълчание.
— Кучи сине! — изрева бързо съвзелият се Лойд. Обърна се към Бритън: — Отменям тази заповед. Мистър Глин е освободен от задълженията си.
Все едно Глин не бе чул и дума. Смени честотата на радиостанцията си.
— Мистър Гарса? Сега мога да приема доклада.
Слуша известно време, след което отвърна:
— Отлично. Да започнем евакуацията на острова под прикритието на мъглата. Наредете на всички, които не са необходими за операцията, да се завърнат на борда. Но следвайте стриктно плана: инструктирайте ги да оставят неизгасено осветлението, а техниката да работи. Наредил съм на Рейчъл да нагласи радиовръзките на автоматичен режим. Докарайте работния катер в края на острова, но внимавайте непрекъснато да бъде в радарна сянка зад острова или зад „Ролвааг“.
Лойд се намеси с треперещ от яд глас.
— Не си ли забравил кой в крайна сметка е начело на тази операция, Глин? Освен че те уволнявам, прекратявам и всички плащания до ЕИР. — Обърна се към Бритън: — Възстановете захранването в апартамента ми.
Отново минаха няколко секунди, в които Глин като че не беше чул думите му. Бритън също не предприе нищо. Глин продължи да говори тихо в микрофона на радиостанцията си, издаваше нареждания, проверяваше напредъка в работата. Внезапен порив на вятъра забрули прозорците и по плексигласа потекоха дъждовни ручейчета. Лицето на Лойд бе станало моравочервено, докато оглеждаше капитана и екипажа. Но никой не срещна погледа му. Работата на мостика продължаваше.