Целунаха се отново, а после се килнаха настрани при поредното тежко накреняване на кораба.
Макфарлън изведнъж се отдръпна. На фона на скърцането и трополенето в товарния хамбар, над далечния грохот на морето, той долови нов звук: странно, високо просвистяване, завършващо със силен удар о метал — силен като изстрел; а после още един, и още един.
Погледна Рейчъл. Тя отвърна на погледа му с широко отворените си, блестящи очи. Силните гърмове престанаха, но ехото им продължи да кънти в ушите му. Изчакаха мълчаливи, потресени. С всяко ново заклащане на кораба сега се надигаше хор от други звуци — стон на стомана, изскърцване и трошене на цепещо се дърво, изкъртване на нитове и заварки.
72.
„Ролвааг“
15:30
Бритън видя как първият трасиращ снаряд отскочи лениво от нагънатата водна повърхност и падна, проблясвайки на светлината. Последва го втори, който също не достигна до тях.
Лойд веднага изтърча до прозорците.
— Господи, можете ли да повярвате? Онзи кучи син стреля по нас!
— Трасиращи снаряди — отбеляза Глин. — Прострелват дистанцията си.
Тя видя как Лойд стисна зъби.
— Мистър Хауъл, ляво на борд — нареди тя, след като още два трасиращи снаряда прелетяха в дъга над морето и този път паднаха по-близо до тях.
Гледаха мълчаливо как ги връхлитат още снаряди, които падаха все по-близо и по-близо. А след това един прелетя над главите им и остави ярка светлина в тъмното небе.
— Хванаха ни във вилка — измърмори Глин. — Сега ще открият огън с истински снаряди в линия по курса ни.
Лойд се обърна към него.
— Ти какво, на спортен коментатор ли се правиш? Трябва ни план, а не коментар. Не мога да повярвам. Триста милиона долара и ето докъде стигнахме!
Бритън заговори тихо, но отчетливо:
— Тишина на мостика! Мистър Хауъл, дясно на борд! Машините — авариен пълен назад!
Тя усещаше как в настъпилата кризисна ситуация мислите й затекоха с кристална яснота. Сякаш някой друг мислеше вместо нея. Погледна Лойд, който бе застанал в центъра на остъкления мостик, преплел силните си пръсти, докато гледаше на юг към безмилостното море. Колко ли трудно му бе да осъзнае, че парите не можеха да купят всичко — понякога дори собствения ти живот? Колко по-различен беше при последния й анализ от мъжа, който сега стоеше пред нея.
Погледът й се отмести към Глин. Усещаше как става все по-зависима от преценките му по начин, който никога не би допуснала преди той да бе сгрешил — преди да бе доказал, че е човек, помисли си тя.
Между двамата мъже лежеше развихреното от бурята море. След като падна нощта, те затъмниха кораба в опит да избегнат попаденията на валенаровите оръдия. Ала огромната южна луна (до пълнолунието оставаше един ден) се бе издигнала в кристално ясното небе, за да осуети надеждите им. На Бритън й изглеждаше така, сякаш им се усмихваше подигравателно. Пантеонерото бе странно метеорологично явление: обикновено то завършваше в ясна нощ с влудяващ, убийствен вятър. На лунната светлина набраздената повърхност на океана придобиваше смъртноблед флуоресцентен цвят. Сюрреалистичният океан продължаваше да изхвърля композиции от гигантски сриващи се вълни покрай тях; те се мержелееха високо над кораба, който навремени потъваше в мрак, по-дълбок от нощта, след това с мощен рев се отърсваше от разпенената бяла вода и отново излизаше на лунната светлина и на смъртоносния вятър.
Внезапен гръм, едва доловим на фона на бурния тътен, разтърси прозорците на мостика. Последваха го нови в премерен ритъм. Бритън видя серията от гейзери, които се сриваха един подир друг върху стената на вълната от север и приближаваха „Ролвааг“ по линията на предишния му курс.
Големият кораб с мъка се изправи и се заклати на вълните. „Завий, кучи сине“, помисли си тя.
Корабът изведнъж подскочи и потрепери. Голям облак зловещ жълт пушек изригна от носа му, стопеният метал се загърчи, стенейки, и потече назад. Мигновено последва силен като гръмотевица пукот. Една от късите мачти на носа подскочи във въздуха, изви се и падна обратно, а вантите й заплющяха по палубата. След това гейзерите заизригваха пред тях и встрани — линията на огъня пресече курса им.
Последва мъртвешки миг тишина.
Бритън се съвзе първа. Вдигна бинокъла и огледа носовата част. Поне един от снарядите бе пронизал бака. Големият кораб се издигна върху поредния гребен; на ярката лунна светлина тя можа да види водата, която се стичаше в разкъсания котвен сандък през назъбена пробойна високо над водолинията.
— Обща тревога! — рече тя. — Мистър Хауъл, изпратете екип за оценка на пораженията на носа. Назначете противопожарна група с пенни пожарогасители и експлозиметри. Искам по главната палуба да бъдат прокарани осигурителни въжета — от носа до кърмата.