— Слушам, госпожо.
Тя погледна почти неволно към Глин.
— Спрете двигателите — прошепна той. — Пуснете се по вятъра. Изключете СЕС. Престорете се, че сме повредени. Това ще го накара да спре засега стрелбата. Дръжте така пет минути, след което отново ще побегнем. Това ще го принуди отново да се пристрелва. Трябва да се доберем до онези ледени острови.
Тя го видя как пристъпи, за да нареди нещо шепнешком на оператора си.
— Мистър Хауъл — рече тя, — стоп машини. Руля — трийсет градуса вляво.
Корабът продължи напред по силата на огромната си инерция и започна бавно да завива.
Погледна Лойд. Лицето му бе посивяло, сякаш стрелбата го бе разтърсила до дъно. Може би смяташе, че ще загине. Може би мислеше какво ли щеше да изпита в студените, черни, дълбоки две мили води. Беше виждала подобни изражения и преди, на други кораби, в други щормове. Гледката никак не беше приятна.
Сведе поглед към екрана на радара. Имаше голям „шум“ от вълните, но се изчистваше всеки път, когато „Ролвааг“ се изкатерваше по гребените. Намираха се на двайсет и пет мили от Ледовата граница и двата ледени острова. Вълнението на борд забавяше чилийския кораб с около един възел, ала той продължаваше постоянно и неумолимо да скъсява дистанцията. Като погледна врящото море, тя се запита как бе възможно разрушителят да оцелее в него.
Изведнъж вратата на мостика се отвори. И там, в рамката й, застана Макфарлън. Той пристъпи крачка напред, следван по петите от Рейчъл.
— Метеоритът — изстреля Макфарлън, опитвайки се да поеме дъх.
Изглеждаше обезумял.
— Какво метеоритът? — попита остро Глин.
— Започна да се освобождава от шейната си.
73.
„Ролвааг“
15:55
Глин изслуша задъхания разказ на Макфарлън, почувства как го обзема непознатото — и неприятно — чувство на изненада. Ала въпреки това се обърна към телефона с обичайните си, пестеливи и спокойни движения.
— Лазарета? Свържете ме с Гарса.
След малко по линията се чу слабият глас на Гарса.
— Да?
— Тук е Глин. Метеоритът чупи заварките си. Изпрати веднага Стоунсайфър и екип в негова помощ. Ти ще го ръководиш.
— Слушам, сър.
— Има още нещо — каза Макфарлън.
Той още не можеше да си поеме дъх. Глин се обърна.
— Камъкът реагира на сол. На сол, а не на докосване. Солта го задейства. Рейчъл и аз загърнахме шейната с покривала. Но какво и да правите, за Бога, не допускайте до него солена вода. И още нещо — той продължава да излъчва силен радиошум. Радиокомуникациите ще бъдат нарушени поне един час.
Глин осмисли чутото, след това вдигна телефонната слушалка и говори отново с Гарса. Тъкмо привършваше, когато от другата страна се чу изпращяване, последвано от носовия, гневен глас на Брамбъл.
— Какви са тези щуротии? Забранявам този човек да напуска лазарета. Има травма на главата, сътресение, свръхразтегната китка и…
— Стига приказки, доктор Брамбъл. Опитът на Гарса ми е необходим, на каквато и да е цена.
— Мистър Глин…
— Съдбата на кораба зависи от това. — Той свали слушалката и погледна към Бритън. — Има ли някакъв начин да се намали крена на кораба при тези вълни?
Бритън поклати глава.
— При толкова тежко вълнение преместването на баласта само ще направи кораба по-неустойчив.
„Ролвааг“ продължи да се носи на юг, яростните вълни натискаха главната палуба под водата, после я надигаха високо към небето, а мощни потоци се изтичаха през шпигатите. Два от контейнерите бяха смити зад борда, а на няколко други бяха разхлабени крепежите.
— Какви бяха тези експлозии, по дяволите? — попита Макфарлън Глин.
— Чилийският кораб ни обстрелва. — Глин погледна първо Макфарлън, а после — и Амира. — Имате ли някаква представа защо солта въздейства на метеорита?
— Не изглежда като химична реакция — отвърна Макфарлън. — Метеоритът изобщо не е пострадал от експлозиите, а съвсем сигурно е, че не е съществувало достатъчно количество сол, за да се генерира такава енергия.
Глин погледна Амира.
— Експлозията бе твърде силна, за да бъде от химичен или каталитичен вид — рече тя.
— Какъв друг вид реакция съществува? Ядрена?
— Малко вероятно. Но мисля, че не гледаме на проблема от вярната гледна точка.
Глин бе виждал това и преди. Умът на Амира имаше склонността да се отклонява рязко от привичното мислене на другите. В резултат се получаваше или гениално прозрение, или пълна идиотщина. Това бе една от причините да я наеме и дори в тази екстремна ситуация той много добре разбираше, че не бива да пренебрегва мнението й.