Бритън се обърна към Хауъл:
— В какво състояние са комуникационните ни системи?
— Всички станции за далечна връзка и спътниковите канали са извън строя.
— Излъчете SOS. Свържете се с Нова Джорджия на аварийния канал шестнайсет.
Лойд изведнъж усети ледени тръпки.
— Какъв е този SOS?
Отново никой не му отговори.
— Мистър Хауъл, какво е състоянието на повредените машини? — попита Бритън.
— И двете турбини са непоправимо засегнати.
— Пригответе се за евентуално напускане на кораба!
Лойд не можеше да повярва на чутото.
— За какво, по дяволите, говорите? Да не би корабът да потъва?
Бритън извърна очи към него, но остана безмълвна.
— Там долу е моят метеорит. Няма да напусна този кораб.
— Никой не напуска кораба, мистър Лойд, и той не потъва. Това е стандартна предпазна мярка. Ще напуснем кораба само в краен случай. А и без друго спускането на спасителни лодки в тази буря навярно ще е равносилно на самоубийство.
— Тогава да не преиграваме, за Бога. Можем да щормуваме, да изчакаме стихването на бурята и да ни вземат на влекало до Фолклендите. Нещата не стоят чак толкова зле.
— Нямаме ход, нямаме управление. След като издрейфуваме обратно в тази буря, ще ни срещнат вятър със скорост осемдесет възла, трийсетметрови вълни и течение от шест възла, като всичките ще ни тласкат в една посока — към протока Брансфийлд. Това е Антарктида, мистър Лойд. Нещата наистина стоят зле.
Лойд бе поразен. Той вече усещаше вълната, която поклащаше леко кораба. На мостика нахлу поток студен въздух.
— Чуйте ме — изсъска тихо той. — Не ме интересува какво трябва да сторите, нито как ще го направите, но не си въобразявайте, че можете да погубите моя метеорит. Разбрано ли е?
Бритън го изгледа враждебно, без да мигне.
— Мистър Лойд, точно в този момент не давам и пет пари за вашия метеорит. Безпокоя се единствено за кораба и за екипажа си. Това разбрано ли е?
Лойд се обърна за подкрепа към Глин. Ала той пазеше пълно мълчание, стоеше неподвижен, с напълно безизразно лице.
— Кога биха могли да ни вземат на влекало?
— По-голямата част от електронната ни екипировка е извън строя, но се опитваме да се свържем с Южна Джорджия. Всичко зависи от щорма.
Лойд се извърна нетърпеливо и се обърна към Глин:
— Какво става в товарния танк?
— Гарса укрепва шейната с нови заварки.
— И колко време ще отнеме това?
Глин не отговори. Нямаше и нужда, защото сега и Лойд можеше да го почувства сам. Движението на кораба ставаше все по-опасно — ужасяващи, бавни наклонявания, които траеха сякаш цяла вечност. И на върха на всеки гребен „Ролвааг“ простенваше от болка: дълбок стон, който бе наполовина звук, наполовина — вибрации. Това бе мъртвата хватка на метеорита.
79.
„Ролвааг“
17:45
Хауъл излезе от радиорубката и се обърна към Бритън:
— Свързахме се с Нова Джорджия, госпожо.
— Много добре. Включете ги на мостика, моля.
Интеркомът на мостика оживя.
— Южна Джорджия — на танкера „Ролвааг“. Преминавам.
Гласът звучеше тенекиено и бе слаб, но Бритън успя да долови характерния британски акцент на фона на статичното електричество.
Взе микрофона и включи канала.
— Южна Джорджия, намираме се в бедствено положение. Корабът е сериозно повреден, нямаме ход, повтарям, нямаме ход. Дрейфуваме на юг-югоизток със скорост пет възла.
— Разбрано, „Ролвааг“. Съобщете координатите си.
— Координатите ни са: 61 градуса 15 минути и 12 секунди юг, 60 градуса, 5 минути и 33 секунди запад.
— Съобщете ни с какъв товар сте. Под баласт или с нефт?
Глин я погледна и й кимна отривисто. Бритън изключи връзката.
— Оттук нататък — рече Глин, — ще казваме истината. Нашата истина.
Бритън отново включи предавателя.
— Южна Джорджия, корабът е преоборудван в рудовоз. Натоварени сме с… ъ-ъ-ъ… метеорит, изкопан на островите нос Хорн.
Последва кратко мълчание.
— Не ви разбрах, „Ролвааг“. Метеорит ли казахте?
— Точно така. Товарът ни е двайсет и пет хиляди тонен метеорит.
— Двайсет и пет хиляди тонен метеорит — повтори безстрастно гласът. — „Ролвааг“, моля съобщете закъде пътувате.
Бритън разбра, че това бе начин изтънко да попитат: „Какво, по дяволите, търсите там?“
— Пътуваме за Порт Елизабет, Ню Джърси.
Пак последва мълчание. Бритън зачака, потрепна вътрешно. Всеки добре осведомен моряк би бил наясно, че в тази история има нещо много гнило. Ето къде се намираха — на двеста мили от протока Брансфийлд, дълбоко в пастта на щорма. А това бе първият им сигнал за бедствие.
— „Ролвааг“, мога ли да ви попитам дали разполагате с последната метеосводка?