7.
Главна квартира на ЕИР
13:00
След кратко изкачване с товарен асансьор и лабиринт от бели коридори Макфарлън бе въведен в заседателна зала. С нисък таван, обзаведена аскетично, тя бе сякаш нарочно толкова скромна, колкото пък разточителна беше залата за конференции на Палмър Лойд. Нямаше прозорци, по стените не висяха гравюри — имаше само кръгла маса от някакво екзотично дърво и затъмнен екран в дъното на помещението.
Около масата седяха двама души, които се вторачиха изпитателно в него. По-близо бе тъмнокоса млада жена, облечена в работен комбинезон. Не можеше да се каже, че е красива, ала кафявите й очи бяха живи, със златисти отблясъци. Те се спряха върху него някак язвително, от което той се почувства неудобно. Беше средна на ръст, стройна, без да блести с нещо особено, ако се изключи здравословния бронзов загар по бузите й.
Мъжът до нея бе облечен в бяла лабораторна престилка. Беше слаб като вейка, с лош тен. Единият му клепач бе леко приспуснат, което му придаваше веселяшки вид, сякаш всеки миг щеше да намигне. Ала нищо друго у този мъж не говореше за веселие: изглеждаше сериозен, стегнат, напрегнат като струна. Играеше си с пиромолива си — въртеше го непрекъснато между пръстите си.
Глин кимна.
— Това е Юджийн Рошфор, инженеринговият мениджър. Специализира се в уникални инженерни проекти.
Рошфор прие комплимента със свиване на устните си, които за миг побеляха.
— А това е доктор Рейчъл Амира. Тя започна при нас като физик, ала твърде скоро след това започнахме да използваме рядката й дарба на математичка. Ако имате проблем, тя ще ви състави уравнението му. Рейчъл, Джийн, моля запознайте се с доктор Сам Макфарлън. Ловец на метеорити.
Те кимнаха в отговор. Макфарлън усети погледите им, докато отваряше куфарчето си и раздаваше папките. Почувства как напрежението му се завръща.
Глин пое папката си.
— Бих искал първо да очертая проблема в общи линии, а след това да пристъпим към дискусия.
— Разбира се — рече Макфарлън и се настани на стола си.
Глин се огледа, сивите му очи бяха непроницаеми. След това измъкна снопче листа от джоба на сакото си.
— Първо, малко обща информация. Целта е малък остров, известен като Исла Десоласион, в най-южната точка на Южна Америка, от архипелага на нос Хорн. Намира се в чилийски териториални води. Дълъг е около осем мили, широк — три мили.
Замлъкна за миг и отново огледа останалите.
— Нашият клиент Палмър Лойд настоява да се заемем с работата във възможно най-кратък срок. Безпокои се от евентуално съперничество от страна на други музеи. Това означава да се работи в условията на разгара на южноамериканската зима. На островите нос Хорн температурите през юли варират от точката на замръзването до около трийсет и пет градуса под нулата. Нос Хорн е последната значителна земна маса в южните ширини извън самата Антарктида, намира се на около хиляда мили по-близо до Южния полюс, отколкото най-южната точка на Африка — нос Добра Надежда. През периода, в който се предвижда да работим, можем да очакваме пет часа дневна светлина.
— Исла Десоласион не е гостоприемно място. Гол, изложен на вятъра, предимно вулканичен, с някои седиментни басейни от Терциария. Островът се разделя на две от голям глетчер, в северния му край има стар вулканичен кратер. Приливите варират от десет до единайсет метра и половина вертикален воден стълб, а приливно-отливните течения обмиват архипелага със скорост шест възела.
— Чудесни условия за пикник — промърмори Гарса.
— Най-близкото селище е на остров Наварино, в протока Бийгъл, на около четирийсет мили северно от архипелага Хорн. Там има чилийска военноморска база на име Пуерто Уилямс, около която са струпани бордеите на индианци местисо.
— Пуерто Уилямс ли? — попита Гарса. — Мислех си, че става дума за Чили.
— Целият район е картиран първоначално от англичаните. — Глин остави бележките си на масата. — Доктор Макфарлън, доколкото разбрах, вие сте били в Чили.
Макфарлън кимна.
— Какво можете да ни кажете за военния му флот?
— Очарователни момчета.
Последва кратко мълчание. Рошфор, инженерът, започна да почуква с молива си върху масата с раздразнен ритъм. Вратата се отвори и един келнер сервира сандвичи и кафе.
— Охраняват много ревниво крайбрежните си води — продължи Макфарлън, — особено на юг, покрай границата с Аржентина. Както навярно ви е известно, двете страни имат отдавнашен граничен спор.
— Можете ли да добавите нещо към онова, което казах за климата?
— Миналата есен прекарах известно време в Пунта Аренас. Виелиците, бурите с лапавица и мъглите са нещо обичайно. Да не говорим за уилиуо.