— Изправи се — чу как шепнеше Бритън. — Изправи се.
Корабът обаче упорито си оставаше наклонен надясно. Мостикът се бе изнесъл толкова встрани, че Макфарлън виждаше под прозорците единствено черната вода. Обзе го главозамайване. А сетне, след страховито разтърсване, корабът започна постепенно да се изправя.
Веднага щом палубата зае хоризонтално положение, Лойд пусна компютъра. Изражението му бе смесица от ужас, ярост и отчаяние. Макфарлън видя, че бе обзет от същия страх като самия него, че страхът също тъй проясняваше мисълта му и осветяваше единственото разумно решение, което им оставаше.
— Добре — рече Лойд най-сетне. — Изхвърлете го.
След това зарови лице в шепи.
Бритън се обърна към Глин:
— Чухте какво каза. Веднага го изхвърлете.
В напрегнатия й тон прозвуча ясно нотка на облекчение.
Бавно, почти машинално, Глин седна пред пулта на ЕИР. Постави пръсти върху клавиатурата. След това се обърна към Макфарлън:
— Кажи ми, Сам. Щом метеоритът реагира на соленост, то какво ще стане, когато се стовари в океана под кораба?
Макфарлън се сепна. В бъркотията беше престанал да взема това под внимание. Сега се замисли трескаво.
— Морската вода е проводник — отвърна той. — Електрическият разряд на метеорита ще бъде погълнат от нея.
— Сигурен ли си, че няма да взриви кораба?
Макфарлън се поколеба.
— Не.
Глин кимна.
— Разбирам.
Зачакаха. Не се чу шум от клавишите. Глин седеше прегърбен и неподвижен над клавиатурата.
Тишина завладя мостика, а корабът пое надолу в поредната падина между вълните.
Глин с пръсти върху клавишите, полуобърна глава.
— Това е ненужна стъпка — произнесе тихо той. — А освен това е и прекалено опасна.
Дългите му бели пръсти се отдръпнаха от клавишите, той бавно се изправи и се обърна към останалите.
— Корабът ще оцелее. Рошфор никога досега не се е провалял. Няма нужда да използвам аварийния люк. В този случай аз съм на едно мнение с мистър Лойд.
Последва миг на потресаваща тишина.
— Когато метеоритът влезе в досег с морската вода, експлозията може да потопи кораба — продължи Глин.
— Казах ти, че разрядът ще се разсее в морската вода — прекъсна го Макфарлън.
Глин сви устни.
— Така мислиш. Не можем да рискуваме да повредим вратите на аварийния люк. Ако не успеят да се затворят, танкът ще се наводни.
Намеси се Бритън:
— Единственото сигурно е, че ако метеоритът не бъде изхвърлен, „Ролвааг“ ще потъне. Ели, не разбираш ли? Няма да можем да издържим и десетина вълни още.
Корабът започна да се издига към гребена на следващата вълна.
— Сали, ти си последният човек, от когото очаквах да загуби дух — тонът на Глин бе спокоен, уверен. — Можем да преодолеем всичко това.
Бритън пое дълбоко дъх.
— Ели, аз познавам кораба си. Всичко свърши, за Бога. Не виждаш ли?
— В никакъв случай — поклати глава Глин. — Най-лошото мина. Имай ми доверие.
Думата „доверие“ сякаш увисна във въздуха, а корабът продължи да се накренява. Мостикът като че бе изпаднал в парализа, всички очи бяха вперени в Глин. А танкерът не спираше да се накланя.
Гласът на Гарса долетя от говорителя — вече слаб, ту затихващ, ту отново ясен.
— Ели! Рамката се разпада! Чуваш ли ме? Разпада се!
Глин се извърна към микрофона.
— Дръжте се, човече. Идвам там след минутка.
— Мистър Гарса! — обади се по интеркома Бритън. — Говори капитанът. Запознати ли сте с аварийния люк?
— Аз го направих.
— Тогава го задействайте.
Глин стоеше невъзмутим. Макфарлън го гледаше и се опитваше да разбере на какво се дължеше тази внезапна промяна. Нима Глин беше прав? Възможно ли беше корабът — и метеоритът — да оцелеят? След това погледът му се плъзна по лицата на офицерите. Първичният ужас в очите им говореше нещо съвсем друго. Корабът се уравновеси на гребена на вълната, усука се, изстена и се плъзна отново надолу.
— Аварийният люк трябва да се задейства от компютъра на ЕИР на мостика — отвърна Гарса. — Ели знае кода…
— Не можете ли да го отворите ръчно?
— Не. Ели! Побързай, за Бога! Не ни остава много време, преди товарът да се изтърколи и да пробие борда.
— Мистър Гарса — обади се Бритън. — Наредете на хората си да напуснат местата си.
Глин се намеси:
— Гарса, отменям тази заповед. Няма да се провалим. Вършете си работата.
— Няма начин, сър. Евакуираме се.
Радиостанцията замлъкна.
Глин беше пребледнял. Огледа мостика. Корабът продължаваше пътя си към падината. Настана тишина.