— Уилиуо? — повтори Рошфор с развълнуван, тъничък глас.
— В основни линии това са микрошквалове, които траят минута или две, но скоростта на вятъра може да надхвърли сто и петдесет мили в час.
— Има ли прилични котвени стоянки? — попита Гарса.
— Доколкото ми е известно, няма прилични котвени стоянки. Всъщност това, което знам, е че никъде в района на архипелага нос Хорн няма подходящо дъно за закотвяне.
— Ние обичаме предизвикателствата — каза Гарса.
Глин събра листите си, сгъна ги внимателно и ги прибра в джоба на сакото си. Кой знае защо Макфарлън имаше чувството, че този човек вече знаеше отговорите на собствените си въпроси.
— Ясно е — рече Глин, — че проблемът е сложен, дори без да вземаме предвид метеорита. Но нека го обсъдим сега. Рейчъл, мисля, че имаш някои въпроси за тези данни?
— Имам коментар за тези данни.
Погледът на Амира се сведе към папката пред нея, после се вдигна към Макфарлън, леко развеселен. Държеше се с някакво превъзходство, което Макфарлън намери за досадно.
— Да? — попита той.
— Не вярвам и на думица от това.
— В какво точно не вярвате?
Тя махна с ръка към куфарчето му.
— Вие сте експерт по метеоритите, нали? Тогава сигурно знаете защо никой досега не е намирал метеорит, по-тежък от шейсет тона. Защото ако е с по-голяма маса, силата на удара му о земята ще го разтроши. Ако са над двеста тона, метеоритите се изпаряват при удара. Как би могло такова чудовище да е непокътнато?
— Не бих могъл да… — започна Макфарлън.
Ала Амира го прекъсна:
— Второто нещо е, че железните метеорити ръждясват. Достатъчни са само около пет хиляди години дори най-големият да се превърне в купчина люспи. Тъй че ако този метеорит някак е оцелял, защо е още там? Как бихте обяснили този геоложки доклад, в който се твърди, че е паднал преди трийсет милиона години, че е бил погребан в утайките, и едва сега се разкрил, поради ерозията?
Макфарлън се облегна назад и сам се усмихна. Тя зачака, вдигнала насмешливо вежди.
— Чели ли сте някога за Шерлок Холмс? — попита леко усмихнат Макфарлън.
Амира извъртя предизвикателно очи.
— Нали няма да ми цитирате онази изтъркана поговорка, че след като елиминирате невъзможното, онова, което остава, независимо колко невероятно изглежда, би трябвало да е истината?
Макфарлън я изгледа изненадан.
— Е, не е ли истина?
Амира се усмихна самодоволно от триумфа си, а Рошфор само поклати глава.
— Та така значи, доктор Макфарлън — продължи весело Амира, — това е вашият достоверен източник? Сър Артър Конан Дойл?
Макфарлън бавно въздъхна. Не му беше времето да прави сцени.
— Първоначалните данни са събрани от друг човек. Не мога да гарантирам за тях. Единственото, което мога да твърдя, е, че ако данните са верни, друго обяснение няма: това е метеорит.
Последва мълчание.
— Събрани от някой друг — рече Амира, строши поредния фъстък и метна ядката в уста. — Да не би това случайно да е доктор Масънкей?
— Да.
— Вие сте се познавали, доколкото знам.
— Бяхме партньори.
— Аха — кимна Амира, сякаш чуваше това за първи път. — И така, щом доктор Масънкей е събрал тези данни, вие до голяма степен им вярвате? Вие му имате доверие?
— Абсолютно.
— Питам се дали и той би казал същото за вас — каза Рошфор с характерния си отсечен тон.
Макфарлън извърна глава и изгледа инженера без да мигне.
— Да продължим — рече Глин.
Макфарлън се извърна от Рошфор и потупа с опакото на ръката си куфарчето.
— На онзи остров съществува огромен кръгъл по форма залеж от стопен при удар коезит. Точно в средата му се намира феромагнитна маса с голяма плътност.
— Естествен залеж от желязна руда — рече Рошфор.
— Данните от прелитането на геофизичния спътник сочат преобръщане на седиментните пластове около мястото.
Амира изглеждаше озадачена.
— Какво?
— Разместени седиментни пластове.
Рошфор въздъхна тежко.
— Което говори за…
— Когато голям метеорит се удари о седиментни пластове, тези пластове се преобръщат и разместват.
Рошфор продължаваше да почуква с молива си.
— Как? По някакво чудо?
Макфарлън го изгледа отново, този път по-продължително.
— Може би мистър Рошфор би желал да види демонстрация?
— Да, бих желал — отвърна Рошфор.
Макфарлън взе сандвича си. Огледа го, помириса го.
— Фъстъчено масло и желе?
Направи гримаса.
— Бихме ли могли просто да видим демонстрацията, моля? — рече Рошфор с напрегнат, изпълнен с нетърпение глас.