— Чуваш ли ме, Лойд? Казах, че това не е метеорит.
— Какво е тогава, Сам? — успя най-сетне да изрече Лойд, като се опитваше гласът му да прозвучи спокойно, докато ръката му незабелязано се плъзна към бутона.
— Всички тези плитки земетръси точно там, където корабът потъна…
— И какво за тях? — попита успокояващо Лойд.
Натисна бутона; веднъж, дваж, трети път. Сестрата трябваше да се появи всеки миг. Макфарлън щеше да получи помощ.
— Онова нещо, което ние засадихме на дъното на морето. Познай какво!
— Какво? — Лойд се опита тонът му да прозвучи нормално. Слава Богу — вече чуваше стъпките на сестрата в коридора.
— То никне, то пуска филизи.