— Разбира се.
Макфарлън постави сандвича на масата между себе си и Рошфор. След това наклони чашата с кафе и внимателно изля течността върху него.
— Какво прави той? — обърна се към Глин Рошфор с още по-висок тон. — Знаех си, че това е грешка. Трябваше да повикаме някого от най-изтъкнатите.
Макфарлън вдигна ръка.
— Следвайте действията ми. Току-що приготвихме нашия седиментен депозит тук. — Той взе още един сандвич, постави го върху първия и наля още кафе, докато и той не се напои. — Ето. Този сандвич е седиментният депозит: хляб, фъстъчено масло, желе, още хляб, на слоеве. А моят юмрук — вдигна ръка над главата си, — е метеоритът.
Той рязко стовари юмрука си върху сандвичите.
— За Бога! — извика Рошфор и отскочи назад с оплескана от фъстъчено масло риза.
Изправи се и заизтърсва от ръцете си влажните трохи хляб. От другия край на масата го гледаше удивеният Гарса. Глин остана непроницаем.
— А сега нека изследваме останките от сандвича на масата — продължи Макфарлън тъй спокойно, сякаш изнасяше лекция в някой колеж. — Моля забележете, че всички парчета са преобърнати. Долната страна на хляба сега е отгоре, маслото и желето са си сменили местата. Точно това прави метеоритът, когато се блъсне в седиментна скала: той пулверизира пластовете, преобръща ги и ги подрежда в обратен ред. — Погледна към Рошфор. — Имате ли други въпроси или коментари?
— Това е оскърбително — рече Рошфор, който вече избърсваше очилата си с носна кърпа.
— Мистър Рошфор, седнете моля — каза тихо Глин.
За изненада на Макфарлън Амира избухна в дълбок, равен смях.
— Това бе много хубаво, мистър Макфарлън. Много забавно. На тези наши заседания се нуждаем от малко емоции. — Обърна се към Рошфор. — Ако беше поръчал двойни сандвичи с препечени филийки, това нямаше да се случи.
Рошфор се намръщи и седна на мястото си.
— Във всеки случай — рече Макфарлън, който също зае мястото си и избърса ръката си със салфетка, — преобръщането на пластовете означава само едно: масивен кратер от удара. Взети заедно, данните сочат недвусмислено: удар от метеорит. А сега, ако имате по-добро обяснение за онова, което се намира там, на юг, бих искал да го чуя.
И зачака.
— Може да е кораб на извънземни? — попита с малка надежда в гласа Гарса.
— Това вече го обсъдихме, Мануел.
— И?
— „Бръсначът на Окъм.“ Изглежда малко вероятно.
Рошфор все още чистеше очилата си от фъстъченото масло.
— Спекулациите са безполезни. Защо не изпратим екип на място да провери и да се сдобие с по-добри данни?
Макфарлън хвърли поглед на Глин, който слушаше с полупритворени очи.
— Мистър Лойд и аз се доверяваме на данните, с които разполагаме. А освен това той не иска да привлича повече внимание към мястото. И има основание за това.
Изведнъж се намеси Гарса:
— Да, а това ни води към втория проблем, който трябва да обсъдим: как ще измъкнем онова, каквото и да е то, от Чили. Вярвам сте наясно що за… нека го наречем операция — ще бъде това?
„По-благовидно, отколкото да го наречеш контрабанда“, помисли си Макфарлън. Но гласно рече:
— По-малко или повече.
— И какво мислите?
— Това е метал. В основата си представлява рудна маса. Не попада под законите за културното наследство. По моя препоръка Лойд основа компания, която е в процедура на получаване на концесии за придобиване на минерални изкопаеми от острова. Предложих да отидем там като миннопроучвателен екип, да го изкопаем, да го натоварим и да го превозим до дома. В това няма нищо незаконно — според адвокатите.
Амира отново се усмихна.
— Но ако правителството на Чили разбере, че това е най-големият метеорит в света, а не някаква си обикновена желязна руда, то може да погледне и по-другояче на вашата операция.
— „По-другояче“ е меко казано. Могат да ни избият до един.
— Нещо, което едва сте избегнали, когато сте изнасяли незаконно атакамските тектити от страната, нали? — попита Гарса.
През цялото съвещание Гарса бе запазил дружелюбно отношение, без да показва враждебността на Рошфор или язвителността на Амира. Въпреки това Макфарлън усети как се изчервява.
— Поемаме някои рискове. Това е част от бизнеса.
— Комай така изглежда — засмя се Гарса и разлисти страниците в своята папка. — Удивен съм, че сте се решили да се върнете там. Този проект може да доведе до международен инцидент.
— Мога да ви гарантирам, че международен инцидент ще има, веднага след като Лойд покаже метеорита в новия си музей — отвърна Макфарлън.
— Въпросът е — намеси се кротко Глин, — че всичко това трябва да бъде извършено тайно. Онова, което ще последва след като приключим с нашата част от проекта, си е работа на мистър Лойд.