— Да не съм някоя скапана психоаналитичка? — избухна Амира. — А и в никой случай не съм гадна шпионка, по дяволите!
Сега бе ред на Рошфор, чието лице би могло да мине и за развеселено, ако не бе толкова силно изкривено от злоба.
— Докладите ти ще са чисто информативни — рече Глин. — Те ще бъдат щателно оценявани от психиатър. Рейчъл, ти си проницателен анализатор — както от математическа, така и от човешка гледна точка. Разбира се, ще му бъдеш помощничка само проформа. А що се отнася до шпионирането, тук изцяло грешиш. Знаеш, че доктор Макфарлън има доста богато минало. Той е единственият в тази експедиция, който няма да е подбран от нас. Трябва да го държим изкъсо под око.
— Това дава ли ми правото да го шпионирам?
— Нека речем, че не съм ти го казвал. Ако го уловиш, че прави нещо, което може да постави под угроза експедицията, ти би ми съобщила без да се замислиш. Единственото, което те моля, е малко да официализираме този процес.
Амира се изчерви и млъкна.
Глин събра книжата си и те бързо изчезнаха в джобовете на костюма му.
— Всичко това може да се окаже ненужно, ако проектът се окаже невъзможен. Но първо трябва да проверя още едно нещице.
8.
Музей на Лойд
7 юни, 15:15
В кабинета си в чисто новата административна сграда Макфарлън крачеше неспокойно като затворено в клетка животно. Голямото помещение бе задръстено от неотворени кашони, а писалището му представляваше джунгла от планове, записки, карти и разпечатки. Беше си направил труда да махне найлоновата опаковка само от един стол. Останалите мебели бяха в найлони, а кабинетът миришеше силно на нов мокет и на прясна боя. Отвъд, през прозорците, се виждаше трескавата строителна дейност. Беше смущаващо човек да гледа колко много пари се харчеха тъй бързо. Но ако някой можеше да си го позволи, помисли си той, то това бе тъкмо Лойд. Диверсификацията на бизнеса на холдинга на Лойд — аерокосмически проекти, договори с отбранителното ведомство, разработки в сферата на суперкомпютрите, системи за електронни данни — носеше достатъчно доходи, за да го превърне в един от тройката най-богати хора на земята.
Макфарлън се застави да седне, разчисти си място от книжата, издърпа долното чекмедже на писалището и извади мухлясалия дневник на Масънкей. Само при вида на елементарния шифър върху хартията го връхлетяха спомените, до един сладко-горчиви, досущ като избледнялата сепия на стара фотография.
Отгърна корицата, разлисти страниците, вторачи се отново в странния, нечетлив почерк. Масънкей не го биваше много да води дневник. Невъзможно бе да се разбере колко часа или дни бяха минали от последния запис до смъртта му.
Nakaupo ako at nagpapausok para umalis ang mga litnik na lamok. Akala ko masama na ang South Greenland, mas grabe pala dito sa Isla Desolacion.
Макфарлън погледна дешифровката, която бе направил за Лойд:
Седя до огъня, обръгнат от дима му, за да прогоня проклетите комари. А досега си бях мислел, че в Южна Гренландия е тежко. Исла Десоласион: подходящо име. Винаги съм се питал на какво прилича краят на света. Сега вече знам.
Изглежда обещаващо: преобърнати пластове, странна вулканичност, аномалиите, засечени от спътника. Всичко това се смесва с легендите на Яган. Ала липсва смисълът. Трябва да е връхлетял дяволски бързо, може би прекалено бързо за една елиптична орбита. Продължавам да мисля за шантавата теория на Макфарлън. Господи, усещам се, че почти бих искал старото копеле да беше тук да види това нещо. Но ако беше тук, той несъмнено щеше да намери някакъв начин да прецака работата.
Утре започвам количествени изследвания на долината. Ако е там, дори и надълбоко, аз ще го намеря. Всичко зависи от утрешния ден.
И толкоз. Беше починал, съвсем сам, в едно от най-отдалечените кътчета на планетата.
Макфарлън се облегна назад на стола си. „Шантавата теория на Макфарлън…“ Истината бе, че walang kabalbalan не се превеждаше точно като „шантава“ — означаваше нещо далеч по-неласкаво — но не бе необходимо Лойд да знае всичко.
Ала и туй нямаше значение. Въпросът бе в това, че собствената му теория наистина бе шантава. И сега, поглеждайки мъдро назад, той се питаше защо се бе придържал толкова неотстъпчиво към нея, толкова дълго и на такава ужасна цена.
Всички познати метеорити идваха от вътрешността на Слънчевата система. Неговата теория за междузвездните метеорити — метеорити, чийто произход е извън нея, от други звездни системи — сега, със задна дата, изглеждаше смехотворна. Само като си помислиш, че една скала може да броди в огромното пространство между звездите и да улучи точно Земята! Математиците твърдяха, че възможността за това бе от порядъка на квинтилион към едно. И защо той не се отказа при този довод? Идеята му, че някой ден някой — а защо не и самият той — ще намери междузвезден метеорит бе фантазьорска, смехотворна, дори арогантна. И, което бе по-важно, тя бе изкривила вярната му преценка и в крайна сметка бе объркала живота му почти отвъд границите на изкуплението.