Пред очите на Лойд един кран вдигна голяма разрушителна топка и се завъртя към кораба; с изящна точност топката се удари о левия борд веднъж, дваж, трижди, за да добави нови унизителни хлътнатини по новеничкия корпус. Бояджии с дебели шлангове със струйници се тълпяха по средната секция и превръщаха безупречно чистата палуба в бъркотия от симулирани петна от катран, нефт и мръсотия.
— Истинската работа ще е да се почисти после всичко това — рече Глин. — Имам предвид след като разтоварим метеорита и подготвим кораба за предаване на новите му собственици.
Лойд откъсна поглед от кораба. „След като разтоварим метеорита…“ След по-малко от две седмици корабът щеше да поеме в морето. И когато се завърне — когато най-сетне товарът му може да бъде разкрит! — целият свят ще заговори за постигнатото.
— Разбира се, не променяме много неща в интериора — рече Глин, когато поеха отново по мостчето. — Жилищните помещения са доста луксозни — големи спални, дървени ламперии, управлявано с компютър осветление, тренировъчни зали и какво ли не.
Лойд се спря отново — колона от булдозери, вилкови повдигачи, тежкотоварни самосвали с гуми, високи колкото къща и други тежки машини се тълпяха в очакване да бъдат натоварени на кораба. Ревяха дизели, скърцаха предавки и една по една машините изчезваха от полезрението им.
— Ноевият ковчег от индустриалната епоха — подхвърли Лойд.
— Конструирахме специални отсеци за екипировката и материалите, които ще са ни необходими за работата. Вече натоварихме хиляда тона от най-добрата свръхяка стомана от „Мансхайм“, четвърт милион кубични фута ламиниран дървен материал и всичко останало — от самолетни гуми до генератори.
Лойд посочи с ръка:
— А онези автомобилни контейнерни трейлери на палубата?
— Тяхното предназначение е „Ролвааг“ да изглежда сякаш припечелва странично, като превозва и контейнери. Вътре в тях са разположени няколко много добре оборудвани лаборатории.
Лойд поклати глава.
— Започвам да виждам къде отиват парите ми. Не забравяй Ели, че онова което всъщност купувам, е операция за извличане и пренасяне. Науката може да почака.
— Не съм забравил. Но като се има предвид високата степен на неизвестност и фактът, че ще имаме само една възможност да извлечем и натоварим метеорита, трябва да бъдем готови за всичко.
— Разбира се. Точно затова изпращам Сам Макфарлън. Но ако нещата вървят по план, неговият опит може да бъде използван при решаването на инженерните проблеми. Не искам прекалено много научни изследвания, които отнемат време. Просто откарайте онова нещо от проклетото Чили. После ще разполагаме с цялото време на света, за да се занимаваме с него.
— Сам Макфарлън — повтори Глин. — Интересен избор. Любопитна фигура.
Лойд го погледна.
— Само не ми казвай, че съм допуснал грешка.
— Не съм казал подобно нещо. Просто изразих изненадата си в избора ви на планетарен геолог.
— Той е най-добрият за тази работа. Не искам там долу на юг тълпи от страхливи учени. Сам е работил и в лаборатория, и полево. Може да върши и двете неща. Корав е. Познава Чили. Човекът, който пръв е открил онова нещо, е бивш негов партньор, за Бога, а анализът му на данните бе блестящ. — Наведе се доверително към Глин. — Е, веднъж е сбъркал в преценката си — преди две години. И наистина, грешката му не е малка. Но означава ли това, че никой повече не може да му има доверие до края на живота му? Освен това — той отпусна ръка върху рамото на Глин, — ти ще бъдеш там, за да го държиш под око. Просто ако се изкуши. — Пусна го и се обърна към кораба. — А понеже стана дума за изкушения, къде точно ще бъде поставен метеоритът?
— Последвайте ме — отвърна Глин. — Ще ви покажа.
Изкачиха още едно стълбище и се озоваха на високо мостче, което водеше към палубата. Тук, до перилата, се виждаше самотна фигура: безмълвна, облечена в капитанска униформа, корабен офицер до последното копче. Като ги видя да приближават, тя се отдели от перилата и зачака.
— Капитан Бритън — рече Глин, — да ви представя мистър Лойд.
Лойд протегна ръка и в следващия миг застина на място.
— Жена? — не се сдържа той.
Тя улови ръката му без да се сепне.
— Много сте наблюдателен, мистър Лойд. — Стисна здраво и раздруса отсечено ръката му. — Сали Бритън.
— Разбира се — рече Лойд. — Но не очаквах…
Защо Глин не го бе предупредил? Погледът му пробяга по стегнатата й фигура, спря се на кичура руса коса, освободила се изпод фуражката й.