Вратата към мостика се отвори отново и влязоха третият помощник-капитан, който поемаше вахтата от осем до дванайсет, и Ели Глин. Той пристъпи и застана мълчаливо до Макфарлън.
— Какво става тук? — попита шепнешком Макфарлън.
Преди Глин да успее да му отговори се чу леко изщракване и Макфарлън се обърна — Виктор Хауъл излизаше от радиорубката, за да присъства на смяната на вахтата.
Третият помощник отиде и прошепна нещо на ухото на капитана. Тя на свой ред погледна към Глин.
— Внимавай откъм десния борд — рече тя и кимна към хоризонта, който лежеше като лезвие на нож на фона на небето.
С просветляването на небето вълните и падините между тях в надигащото се море станаха по-отчетливи. Остър лъч утринна светлина проби тежкия облачен покров откъм десния борд на кораба. След миг друг лъч сряза върховете на облаците. А после най-неочаквано целият хоризонт на запад пламна като експлозия. Макфарлън присви очи, опитваше се да разбере онова, което вижда. В следващия миг схвана: това бяха редица високи, заснежени върхове, около които се виеха ледници, ярко осветени от слънцето.
Капитанът се обърна с лице към групата на мостика:
— Сушата! — рече сухо тя. — Планините на Огнена земя. След няколко часа ще минем през протока Льомер и ще навлезем в Пасифика.
Подаде бинокъла на Макфарлън.
Известно време той наблюдава планинската верига присвил очи: далечна и отблъскваща, досущ като укрепленията на изгубен континент; от върховете се спускаха дълги воали сняг.
Глин изправи рамене, извърна се от гледката и погледна Виктор Хауъл. Старши-помощникът отиде до техника в дъното на мостика, който веднага се изправи и изчезна през вратата на дясното крило. Хауъл се върна при командния пулт.
— Имаш петнайсет минути за кафе — съобщи той на третия помощник. — Аз ще поема управлението.
Младшият офицер погледна Хауъл, после — капитана, изненадан от това нарушение на правилата.
— Да го впиша ли в дневника, госпожо? — попита той.
Бритън поклати глава.
— Не е необходимо. Просто се върни след четвърт час.
След като третият напусна мостика, капитанът се обърна към Хауъл.
— Банкс готов ли е с връзката с Ню Йорк? — попита тя.
Старши-помощникът кимна.
— Мистър Лойд ни очаква.
— Много добре. Свържете ни.
Макфарлън едва потисна въздишката си. „Не е ли достатъчно един път дневно?“ — помисли си той. Вече бе започнал да се страхува от обедните видеоконференции, които всеки ден се осъществяваха с Музея на Лойд. Лойд разпитваше най-подробно, искаше да узнае напредъка на кораба до миля, въртеше на шиш всички, кроеше планове и подлагаше на съмнение плановете на останалите. Макфарлън се чудеше на търпението на Глин.
Говорителят, монтиран към предната преграда изпука и Макфарлън чу гласа на Лойд, достатъчно силен в обширното помещение на мостика.
— Сам? Сам, там ли си?
— Говори капитан Бритън, мистър Лойд — рече Бритън и посочи на другите микрофона на командния пулт. — Чилийският бряг вече е във видимостта ни. Намираме се на един ден път от Пуерто Уилямс.
— Великолепно! — избуча Лойд.
Глин приближи микрофона.
— Мистър Лойд, тук е Ели Глин. Утре ще минем чилийския митнически контрол. Доктор Макфарлън, аз и капитанът ще отидем с работния катер до Пуерто Уилямс, за да представим документите на кораба.
— Необходимо ли е? — попита Лойд. — Защо трябва да отивате и тримата?
— Нека ви обясня положението. Първият проблем е, че митничарите навярно ще поискат да се качат на борда.
— Господи — долетя гласът на Лойд. — Но това ще издаде цялата игра.
— Потенциално е така. Ето защо нашето първо усилие ще е да предотвратим посещението им. Чилийците ще искат да се срещнат с главните действащи лица — капитанът, главният минен инженер. Ако пратим по-низши членове на екипа, те почти сигурно ще поискат да се качат на борда.
— Ами аз? — попита Макфарлън. — Не сте забравили, че в Чили съм персона нон грата, нали? По-скоро не бих си показвал носа навън.
— Съжалявам, но вие сте нашето основно предимство — отвърна Глин.
— И защо?
— Защото единствен от нас сте били в Чили. Имате най-богат опит при подобни ситуации. И дори при най-невзрачната възможност събитията да поемат по неочакван път, ще се нуждая от вашите инстинкти.
— Страхотно. Мисля, че не съм достатъчно добре заплатен, за да поемам такъв риск.
— А, заплатен си, заплатен си. — Гласът на Лойд прозвуча сприхаво. — Виж какво, Ели. Какво ще стане, ако те въпреки всичко поискат да се качат на борда?