Но имаше и още една причина за усещането на неловкост. Още не бяха открили трупа. Макфарлън изпита боязън да вдигне очи от земята, да не би той да го открие; боеше се да се обърне към Пъпъп и да го попита къде беше.
Лойд изгледа още веднъж продължително изкопа пред нозете си, след което погледна часовника си.
— Хайде, Пъпъп да ни направи снимка.
Макфарлън покорно застана до Лойд, който подаде камерата на Пъпъп.
В мига, в който затворът щракна, Лойд се вдърви, а погледът му се фокусира наблизо.
— Погледни ей там — рече той и посочи зад рамото на Пъпъп, към сивокафява на цвят купчина на малка височинка, на около стотина метра от изкопа.
Отидоха до нея. Останките от скелета лежаха отчасти покрити от снега, пръснатите кости бяха натрошени, почти неузнаваеми, ако се изключат ухилените, изкривени челюсти. Наблизо имаше лопата без дръжка. Едното от ходилата бе още обуто в изгнил ботуш.
— Масънкей — прошепна Лойд.
Застаналият до него Макфарлън запази мълчание. Бяха преживели заедно толкова много. Бившият му приятел, бившият му шурей, превърнат сега в ледена купчина от натрошени кости на края на света. Как е починал? От студ? От неочакван инфаркт? Определено не е било от глад: до мулетата беше останала достатъчно храна. А каква бе причината костите му да са тъй натрошени и разхвърляни? От птиците? От някакви животни? Островът изглеждаше напълно безжизнен. А Пъпъп дори не си бе направил труда да го погребе.
Лойд се извъртя към водача им.
— Имаш ли представа какво го е убило?
Пъпъп само подсмръкна.
— Нека да отгатна. Ханукса.
— Щом вярваш на легендите, шефе — отвърна Пъпъп. — Както вече казах, аз не вярвам.
Лойд се взря изпитателно в Пъпъп. След това въздъхна и стисна рамото на Макфарлън.
— Съжалявам, Сам. За теб това сигурно е мъчително.
Постояха още миг в мълчание, клекнали около трогателните останки. След това Лойд се размърда.
— Време е да вървим — рече той. — Хауъл каза три часът и на мен никак не ми се иска да нощувам на тази скала.
— След малко — каза Сам, все още свел поглед надолу. — Първо трябва да го погребем.
Лойд се поколеба. Макфарлън се стегна, очаквайки възраженията му. Но едрият мъж кимна:
— Разбира се.
Докато Лойд събираше останките от костите на малка купчина, Макфарлън изрови камъни от дълбокия сняг и замръзналата земя с вкочанените си пръсти. Заедно оформиха пирамида върху останките. Пъпъп стоеше настрани и ги гледаше.
— Няма ли да помогнеш? — попита го Лойд.
— Аз — не. Както казах, аз съм християнин. И в Книгата пише: нека мъртвите погребват мъртъвците.
— Но не си чак такъв християнин, та да не пребъркаш джобовете му, нали?
Пъпъп скръсти ръце и върху лицето му се появи глуповата, гузна усмивка.
Макфарлън се зае отново за работа и след петнайсет минути свършиха. Стъкми груб кръст от две пръчки и го постави внимателно върху каменната купчина. След това отстъпи назад и изтупа ръкавиците си от снега.
— Кантикум градуум де профундис кламави ад те Домине — рече той шепнешком. — Почивай в мир, партньоре.
След това кимна на Лойд и поеха на изток, към бялата маса на глетчера. Небето притъмняваше и зад гърба им се оформяше поредният шквал.
23.
Исла Десоласион
16 юли, 8:42
Макфарлън изгледа новопостроения насипан с чакъл път, който се виеше като змия през блестящата равнина от пресен сняг. Поклати глава и се усмихна вътрешно, обзет от завистлива възхита. За трите дни след първото им слизане на острова той бе преобразен до неузнаваемост.
Последва рязко заклащане и кафето на Макфарлън се разля върху работния му арктически панталон.
— Господи! — изскимтя той, вдигна чашата си напред и обърса панталона.
Шофьорът в кабината, снажен мъжага на име Евънс, се усмихна.
— Съжалявам — рече той, — но тези „Кейтс“ не возят като лимузини.
Въпреки огромната си жълта маса и колелетата, два пъти по-високи от човек, кабината на „Кейт 785“ бе предназначена за един човек и Макфарлън седеше по турски върху малката платформа до кабината. Точно под тях мощният дизел ръмжеше и потреперваше. Нямаше нищо против. Днес бе денят. Днес щяха да разкрият метеорита.
Замисли се върху случилото се през последните седемдесет и два часа. Още през нощта, когато пристигнаха, Глин започна удивителна операция на разтоварване. Тя се провеждаше с почти безразсъдна скорост и ефективност. До сутринта най-уличаващата ги екипировка бе преместена от тежки машини до монтирани от предварително подготвени панели хангари на острова. В същото време под ръководството на Гарса и Рошфор работници от ЕИР взривиха и изравниха брега, построиха пирсове и вълноломи от трошен камък и стоманени греди, прокараха широк път от мястото на дебаркиране покрай глетчера до мястото на метеорита. И пътят вече бе отворен. Екипът на ЕИР освен това бе разтоварил някои от контейнерите с лабораториите и работилниците и ги бе преместил до района, където ги бяха разположили между металните сглобяеми бараки.