— Крайно време беше да дойдеш — рече Амира, която се завърна до масата с чиния, върху която бяха струпани поне дузина резени бекон. — Излежаваш се в леглото до късно. А би трябвало да даваш личен пример на помощничката си.
Тя наля почти цяла чаена чаша кленов сироп върху купчината бекон, разбърка я, взе едно капещо парче, сви го и го лапна.
Лойд топлеше дланите си около чаша кафе.
— С твоя начин на хранене, Рейчъл — отбеляза добродушно той, — досега би трябвало да си умряла.
Амира се засмя.
— Мозъкът използва повече калории на минута мислене, отколкото тялото — при тичане. Как мислите се запазвам толкова стройна и секси? — И тя се потупа по челото.
— Колко време остава до разкриването на скалата? — попита Макфарлън.
Глин се облегна назад, извади златния си часовник и отвори капака му.
— Половин час. Ще разкрием само толкова от повърхността му, колкото да ви дадем възможност да направите някои тестове. Доктор Амира ще ти помогне и с тестовете, и с анализа им.
Макфарлън кимна. Това вече го бяха обсъдили подробно, ала Глин винаги минаваше нещата по два пъти. „Двойно осигуряване“, помисли си той.
— Ще трябва да го кръстим — рече Амира и лапна още едно парче бекон. — Някой да е донесъл шампанско?
Лойд се намръщи.
— За съжаление това тук повече прилича на събрание на въздържателно дружество, отколкото на научна експедиция.
— Предполагам ще се наложи да строшите о скалата един от термосите си с горещ шоколад — рече Макфарлън.
Глин се наведе, вдигна една торба, извади от нея бутилка „Перие-Жуе“ и я постави внимателно на масата.
— „Фльор дьо Шампан“ — прошепна Лойд почти благоговейно. — Любимото ми. Ей, стари лъжецо, не си ми казал, че имаш на борда шампанско.
Единственият отговор на Глин бе лека усмивка.
— А щом ще трябва да кръстим онова нещо, някой мислил ли е за името му? — попита Амира.
— Сам иска да го наречем метеорита на Масънкей — рече Лойд и замлъкна за миг. — Но аз съм склонен да следваме традицията и да го наречем Десоласион.
Последва неловко мълчание.
— Трябва да му дадем име — повтори Амира.
— Нестор Масънкей пожертва себе си, за да открие този метеорит — рече тихо Макфарлън, без да откъсва очи от Лойд. — Нямаше да сме тук без него. От друга страна, ти финансираш експедицията, тъй че имаш правото да наименуваш камъка.
Продължи да фиксира милиардера без да мигне.
Лойд заговори с необичайно тих глас:
— Ние дори не знаем дали Нестор Масънкей би желал тази чест. Не е време да нарушаваме традицията, Сам. Ще го наречем метеорита Десоласион, а залата, в която ще го изложим, ще кръстим на Нестор. Ще поставим плоча с описание на откриването. Това приемливо ли е?
Макфарлън се замисли за миг. След това едва-едва кимна.
Глин подаде бутилката на Лойд и се изправи. Всички излязоха на яркото сутрешно слънце. Тръгнаха и Глин се изравни с Макфарлън.
— Разбира се, ти си наясно, че в даден момент ще се наложи да ексхумираме останките на приятеля ти — рече той и кимна по посока на каменната пирамида.
— Защо? — попита изненадан Макфарлън.
— Необходимо е да разберем причината за смъртта му. Доктор Брамбъл трябва да изследва останките.
— Но за какво?
— Такава е практиката. Съжалявам.
Макфарлън понечи да възрази, но се въздържа. Както винаги не можеше да се спори с логиката на Глин.
Скоро пристигнаха до ръба на изровената от грейдерите повърхност. Старият изкоп на Нестор го нямаше, засипан от машините.
— Изгребахме земята до около метър от скалата — обясни Глин, — като вземахме проби при всеки нов пласт. Сега ще изгребем по-голямата част от оставащия слой, след което ще преминем към лопати и четки за последните трийсетина сантиметра. Не бихме искали дори да одраскаме метеорита.
— Добро момче — отвърна Лойд.
Гарса и Рошфор стояха заедно до подредените в редица грейдери. Рошфор приближи към тях, лицето му бе силно почервеняло от вятъра.
— Готови ли сме? — попита Глин.
Рошфор кимна. Грейдерите бръмчаха на празен ход, ауспусите им бълваха струи дим и пара.
— Някакви проблеми? — попита Лойд.
— Няма.
Глин погледна към грейдерите и даде знак на Гарса с вдигнат палец. Инженерът, облечен в обичайния си анцуг, се обърна, вдигна юмрук, завъртя го в кръг и грейдерите изръмжаха. Потеглиха бавно, димът от дизелите изпълни въздуха, спуснаха греблата си и захапаха земята.