— Какво би трябвало да търсим?
— Мутации, може би, или признаци за излагане на токсини или тератогени.
Глин кимна.
— Ще говоря с доктор Брамбъл за това. Доктор Амира, някакви съображения за свойствата на метала? Метал е, нали?
Чу се ново схрускване на бонбон.
— Да, доста вероятно, след като има феромагнитни свойства. Не се окислява, също като златото. Не мога обаче да разбера как един метал може да бъде червен. Доктор Макфарлън и аз тъкмо обсъждахме необходимостта да се вземе проба.
— Проба ли? — попита Лойд.
Цялата стая притихна от променения му тон.
— Разбира се — рече след малко Макфарлън. — Това е стандартна процедура.
— Значи ще отрежете парче от метеорита ми?
Макфарлън погледна Лойд, сетне — Глин.
— Има ли някакъв проблем в това?
— Адски си прав, има проблем — каза Лойд. — Това е музеен експонат. Ще го изложим на показ. Не искам да бъде къртен или дупчен.
— На света не съществува намерен голям метеорит, от който да не са били вземани проби. Говорим само за извличане със свредел на около петкилограмова проба. Това ще е достатъчно за всички тестове, за които човек може да се сети. Върху толкова голямо парче може да се работи с години.
Лойд поклати глава.
— В никакъв случай.
— Трябва да го направим — възрази бурно Макфарлън. — Няма начин да се изследва метеорита без да го изпаряваме, стопяваме, излъскваме, издраскваме. Като се има предвид размера на това нещо, пробата ще е като капка в цяла кофа вода.
— Това да не е Мона Лиза — промърмори Амира.
— Това е забележка на невежа — нахвърли й се Лойд. После се сепна и въздъхна. — Да се разрязва ми се струва като… ами като светотатство. Не можем ли да го оставим просто като мистерия?
— Категорично не — рече Глин. — Трябва да знаем повече за него, преди да разреша преместването му. Доктор Макфарлън е прав.
Лойд го изгледа свирепо, лицето му се наля с кръв.
— Преди ти да разрешиш преместването му ли? Чуй ме, Ели. Аз се съобразявах с вашите правила. Играх вашата игра. Но нека едно нещо да бъде ясно: аз плащам сметката. Това е моят метеорит. Ти подписа договор да ми го доставиш. Обичаш да дрънкаш за това, че никога не си се провалял. Ако този кораб се завърне в Ню Йорк без метеорита, ти ще си се провалил. Прав ли съм?
Глин го погледна. След това заговори спокойно, досущ както би говорил с дете:
— Мистър Лойд, вие ще получите своя метеорит. Искам само да съм сигурен, че това ще стане без някой да пострада излишно. Не искате ли и вие същото?
Лойд се поколеба.
— Разбира се.
Макфарлън бе удивен колко бързо Глин принуди Лойд да заеме отбранителна позиция.
— Тогава всичко, което аз искам, е да действаме внимателно.
Лойд облиза устните си.
— Въпросът е в това, че цялата операция спря. Защо? Метеоритът е червен. Е, питам аз: какво като е червен? Мисля, че това е страхотно. Нима всички сте забравили за онзи приятел с разрушителя? Времето е единственото нещо, с което не разполагаме тук.
— Мистър Лойд! — обади се Пенфолд, вдигнал умолително радиостанцията, също като просяк, протегнал чаша за милостиня. — Вертолетът. Моля ви!
— По дяволите! — извика Лойд. След миг се обърна. — Добре, за Бога, вземайте пробата си. Но запушете дупката така, че да не се забелязва. И го направете бързо. Докато се върна в Ню Йорк, искам този кучи син да е вече на път.
Той излезе с широка крачка от бараката, следван по петите от Пенфолд. Вратата се затръшна с трясък подире им. Минута, може би две, в бараката бе пълна тишина. След това Амира се изправи.
— Хайде, Сам — рече тя. — Да издупчим негодника.
26.
Исла Десоласион
14:15
След топлината на бараката вятърът навън режеше като с нож. Макфарлън трепереше, докато следваше Амира към склада и си мислеше с копнеж за сухата жега на Калахари.
Контейнерът бе по-дълъг и по-широк от останалите, мръсен отвън, чист и просторен — вътре. В полумрака меко светеха монитори и подредени по лавиците диагностични уреди, захранвани от главния генератор в съседната барака. Амира отиде до голяма метална маса, върху която имаше сгънат триножник и високоскоростна, преносима сонда. Ако не бе кожената й презрамка, Макфарлън никога не би рекъл, че е особено „преносима“. Изглеждаше като базука от двайсет и първи век.
Амира я потупа нежно.