— Моля те, Сам. Нито една смърт не е приемлива. Но почти във всеки проект, по който съм работила в ЕИР, е имало нещастни случаи. Това е заложено в същината на този бизнес.
Поседяха още известно време, всеки гледаше настрани от другия. След това Рейчъл се изправи.
— Хайде — рече тихо тя и изтупа снега от себе си. — Който стигне последен, ще измие епруветките.
39.
„Алмиранте Рамирес“
14:45
Команданте Емилияно Валенар стоеше на puente volante, тоест на открития мостик, на разрушителя и оглеждаше огромния танкер с бойния си бинокъл. Бавно, внимателно, погледът му се плъзгаше от носа по главната палуба назад и назад, докато най-сетне не стигна до надстройката. Както винаги това бе интересно „пътешествие“. Отдаде му толкова много време и внимание, че накрая му се струваше, че познава всеки ръждив финестрин, всяка лодбалка, всяко петно разлят нефт. Имаше неща в този т.нар. рудовоз, които намираше за подозрителни: онези скрити ниско антени, които определено изглеждаха като от някакво пасивно електронно устройство за наблюдение. А много високата антена на върха на корабната мачта, въпреки окаяния си вид, изглеждаше като антена на радар за откриване на въздушни цели.
Свали бинокъла, бръкна в джоба си с обутата в ръкавица ръка и извади писмото, което бе получил от геолога от Валпарайсо.
Уважаеми господине,
Камъкът, който бяхте тъй любезен да ми изпратите е донякъде необикновен вид набразден кристал — по-точно казано, силициев двуокис — с микроскопични примеси на фелдшпат, хорнбленда и слюда. Трябва обаче със съжаление да ви съобщя, че той няма никаква стойност: нито за промишлени цели, нито за колекционерите на минерали. В отговор на вашето конкретно питане — няма никакви следи от злато, сребро или други ценни руди, минерали или съединения. Нито пък този минерал се среща в близост до залежи на нефт, газ, нефтени шисти или други въглеводороди с промишлено значение.
Още веднъж със съжаление ви предавам тази информация, тъй като тя може да попречи на сдобиването на вуйчо ви с минна концесия.
Валенар прокара ръка по релефния печат върху горната част на писмото. След това, обзет от гневен спазъм, го смачка на топка и го мушна в джоба си. Анализът не си струваше дори хартията, върху която бе написан.
Отново вдигна бинокъла към чуждестранния кораб. Тук не биваше да се закотвя никакъв кораб с подобни размери. В района на островите Хорн имаше само една позната котвена стоянка — Сургидеро Отер — и тя бе в далечния край на Исла Уоластън. В протока Франклин нямаше подходящо дъно, което да задържи котва, с изключение на една козирка, която бе известна само нему, защото именно той я бе открил. Теченията бяха много силни. Само най-невеж капитан би опитал да застане тук. А и тогава би трябвало със сигурност да подаде вързални въжета към брега.
Този кораб обаче бе хвърлил котва на лош грунт и стоеше там от няколко дни, люлееше се напред назад с прилива и вятъра, сякаш бе намерил най-хубавата котвена стоянка на света. Отпървом Валенар се изненада от това. Изглеждаше като чудо. Ала сетне забеляза малките, появяващи се на неравни интервали водовъртежи зад кърмата на кораба и разбра, че работеха спомагателните му винтове. Работеха постоянно. Регулираха хода им, за да задържат кораба неподвижен при простоянно променящите се течения в протока, с изключение на приливите и отливите, когато използваха винтовете, за да развъртят кораба.
А това можеше да означава само едно нещо: котвените вериги бяха за заблуда. Корабът бе съоръжен с динамична позиционираща система (ДПС). Това изискваше връзка с геостационарен навигационен спътник и мощен компютър, който да управлява корабните машини, за да го поддържат в една и съща точка на планетата. Това бе най-модерна технология. Валенар бе чел за нея, но никога не я бе виждал в действие. Нито един кораб от чилийските ВМС не бе съоръжен с ДПС. Бе изключително скъпо да се монтира дори на малък съд и харчеше огромни количества гориво. Но ето, че тук я имаше, на този ужким очукан, преустроен танкер.
Пое дълбоко дъх и изви бинокъла от кораба към острова отвъд него. Фокусира го върху бараката с екипировката и пътя, който водеше към вътрешността, към мината. Имаше голям белег върху склона на един хълм, където до приличащи на вирове изпомпана вода работеха тежки машини. Но и тук имаше измама. Нямаше хидравлични струйници, нито отмиващи потоци, характерни за откритите мини. Ако се изключат вировете, то операцията бе съвсем „чиста“. Всъщност — прекалено чиста. Бе израсъл край минно селище на север и знаеше как изглеждат подобни места.