— Но откъде си усвоил тези похвати? В колко битки си участвал, за да овладееш това смъртоносно… изкуство? Как можа да повалиш четирима яки млади мъже за три-четири секунди?
— Те не бяха толкова яки, колкото изглеждаха на пръв поглед, Хедър. Бяха най-обикновени главорези. Плиткоумни улични биячи, нищо повече. Това, естествено, не означава, че ако ме бяха победили, щеше да ни очаква нещо друго, освен да лежим сега и тримата в операционната в спешното отделение. Нима онези негодници ти изглеждаха яки и опасни? Не. Опасен е Дейв. Макелрой също. Дори и баща ми навремето беше доста добър в схватките, макар че никога не е бил професионалист.
— Някой от тези мъже би ли могъл да се справи с онези биячи?
— Дейв със сигурност щеше да им види сметката. Може би и Макелрой… Е, за него не съм съвсем сигурен. Но опитът сам по себе си не е достатъчен. Необходимо е също да си мотивиран да ги победиш на всяка цена, да си настървен да се биеш… до смърт.
— Като теб? Нима изгаряше от желание да ги победиш, Тайлър?
Предпочетох да замълча.
— Как стана така, че си такъв — як, жилав и настървен за битки до смърт?
Още по-безмълвно мълчание от моя страна.
— Тайлър, трябва да знам какво става с теб!
— Защо?
— Как така защо? Защо ли? Защото вчера ти беше неузнаваем, напълно чужд и различен от мъжа, който се надявах един ден да бъде за моя син образец за подражание. От мъжа, от който дъхът ми секна още в първия миг, когато се появи пред погледа ми. Този нов, непознат Тайлър Ванс ме плаши. Всява ужас у мен. Може би ще се успокоя, ако ми обясниш защо се превърна за броени секунди в машина за изтребване на себеподобните.
Замислих се, като трескаво изброявах всички „за“ и „против“. От една страна, Хедър заслужаваше да узнае истината, но от друга… никак не ми допадаше алтернативата да се озова в затвора в Левънуърт.
Господи, в каква каша се забърках!
— Ако ти разкажа всичко, не е изключено да пострадам, и то сериозно…
— С властта?
Аз само кимнах, замислен за нерадостната перспектива.
— Нима се опасяваш, че ще го издрънкам пред някого? И защо ще го правя? А може ли някой да докаже, че съм го научила именно от теб? Преди колко време си се занимавал с операции, определени от правителствените служби като строго секретни?
— Приблизително преди двадесет години.
— В Корея?
Още едно кимване от моя страна.
— Сигурен ли си, че нещо, станало преди толкова години, все още е засекретено?
— Можеш да бъдеш сигурна, че е точно така! — отсякох аз. — Защото това, което съм вършил, не е съвсем законно, поне според принципите на международното право. Беше неизбежно, но въпреки това, ако се разчуе, ще предизвика най-малкото единодушното неодобрение сред представителите на цивилизованите нации. Ако стигне до медиите, ще се вдигне страхотна шумотевица. Незабавно ще се намесят защитниците на гражданските права и всякакви други свободолюбиви организации.
— Да не би да си въобразяваш, че в моя клозет се укрива репортер от новинарската емисия на втори канал?
— Не. Но какво ще стане, ако ние с теб си…
— Какво? — Хедър ядосано тръсна глава. — Ако скъсаме отношенията си? Нима допускаш, че притежавам толкова низък нрав, че да се втурна да те тикна зад решетките, ако в един прекрасен ден ми заявиш, че повече не желаеш да се срещаш с мен?
— Когато човек охладнее към някого, често е способен на постъпки, които никога не би си позволил при нормални отношения.
— О, не! Ти май наистина си мислиш, че имам низък нрав.
Почувствах се крайно неудобно. Нещо повече.
— Тайлър! — Тя се размърда върху дивана. — Забрави ли, че спасих живота на Кълън? Нима си въобразяваш, че съм способна да изпратя баща му в затвора? Е, щом е така, повече не се познаваме с теб!
Нямаше как. Неизбежно беше да поема риска.
— Длъжен съм обаче да те предупредя, че ако споменеш на когото и да било, независимо от причината да постъпиш така…
Тя ми се усмихна мило, за да ме увери, че мога да й имам пълно доверие.
Не ми оставаше нищо друго, освен да си поема дълбоко дъх, преди да започна дългия си разказ.
За избиването на нашия взвод. По-точно за клането. За ужасяващата гледка на измъчените американски пленници. За суровото възмездие ние ликвидирахме десетки вражески войници от армията на Северна Корея…