— А ще може ли да нагазва смело в най-дълбокия сняг?
— О, да! Като вълците от Скалистите планини.
Кълън се извърна към него и му се ухили. Мога да се обзаложа, че на продавача усмивката на Кълън му се е сторила като усмивките на вълците от Скалистите планини.
След което синът ми ме изгледа умолително.
Така че купих субаруто. Кой родител може да устои на умолителния поглед на единствения си наследник?
Но после се отбихме при моя стар приятел Гарсън Райс в магазина на „Тойота“ с молба да ни пусне заявката за един от най-новите модели — „Тойота Такома“, 4×2, бяла, не с две врати като субаруто, а с четири, с пет скорости и със стереоуредба, която може да притъпи всичките ти нервни окончания за броени секунди. Според данните от каталога, подобреният V-образен инжекционен двигател с почти двеста конски сили ще гарантира напълно прилична скорост независимо от терена. С такъв звяр няма да се червиш от срам пред съседите. Освен това, сигурен бях, че Етъл ще бъде във възторг от новата „Тойота Такома“.
Баща ми обаче не бе толкова въодушевен.
— Защо са ти две коли? Глупаво е. Не можеш да караш и двете едновременно!
— Но те ще си изплатят парите, татко, дори и със застраховката отгоре. Освен това, така никога няма да остана на сухо. Забрави ли какъв номер ми погоди старата ни „Тойота Супра“?
— Ще видиш, че съм бил прав — кисело измърмори баща ми, но прибра ключовете в джоба си, за да изпробва тойотата. Върна се чак след един час, ухилен до уши.
— Е, какво ще кажеш? — попитах го аз.
— Страхотна е!
— Много е бърза, нали?
— Направо нямам думи!
— Е, тогава е време да потегляме.
Той се настани зад волана на новата кола и изчезна по пътя, преди аз да успея да потегля със субаруто.
Затова днес той се радва на удобствата, които му предлага великолепната „Тойота Такома“, докато аз и Кълън, свит на седалката до мен, се задоволяваме с доста по-скромното „Субару Импреса“. Но това нямаше да ни попречи да тръгнем по следите на господин Ферон Саймънс.
В далечината най-после се показа Тейлърсвил и аз веднага насочих субаруто към ловния резерват Рокитоп, прочут в целия щат с неограниченото предлагане на диви свине — за радост на запалени по лова младежи от по-богати семейства. Тук се струпваха ловци от четирите краища на Щатите, за да отстрелват обезумелите от преследването глигани под вещите наставления на Ройс Ръклин. За тази привилегия те му брояха по триста долара на парче. Повечето от клиентите на Ройс твърдяха разпалено, че изпадали в захлас от съпротивата на дивите свине, които кой знае защо непрекъснато избягвали точно тези пътеки, където имало засади. Но така ловът ставал още по-интересен. Ако се съдеше по разказите им, преживяването било много опасно, смъртно опасно и затова още по-вълнуващо, направо незабравимо, и си заслужавало накрая да бъде полято с каса бира в компанията на другите момчета от групата. Но истината бе много по-прозаична — за да не се охарчва за застраховки при нещастни случаи, в най-предпочитаните от ловците зони Ройс Ръклин предвидливо бе построил двадесетина дървени кули, доста яки, така че клиентите му стреляха по глиганите отвисоко, от напълно защитени позиции. Единствената опасност беше някой авджия така да се вживее в прицелването, че да не усети кога се е навел прекалено, да се преметне през перилото и да се изтърси на тревата. Но тези злополуки никак не плашеха Ройс — много по-страшно би било някое от богаташките синчета да се изпречи очи в очи с разярен глиган.
Още от предния ден бях си запазил по телефона датата за ловуване в резервата, но, разбира се, нищо не споменах за горещото ми желание да си побъбря със стария ми приятел Ферон — възнамерявах лично да си уредя среща с него, без да досаждам на собственика на резервата.
— Доста късно се обаждаш — промърмори Ройс, — но предполагам, че ще успея да те вместя в разписанието, защото все още сме в средата на седмицата. Добре е, че не искаш дата за уикенда — тогава в никакъв случай нямаше да мога да те впиша. Ако поне веднъж бе отделил от времето си, за да прескочиш насам, със сигурност щеше да знаеш каква е навалица в събота и неделя.
С Ройс Ръклин се познавах от години, дори бях препоръчал резервата му на неколцина от моите приятели сред писателите — запалени ловци и — което беше още по-ценно — на десетина мои познати от фирмите, производители на ловни пушки. Но самият аз не бях се развихрял в ловните полета на Ройс.