Той се стовари на пода и главата му дрънна така яко на излъсканите дъски, че въобще не помръдна.
— А теб не ти ли е жал за челюстта ти? — обърнах се аз към по-разумния.
— Но ти го преби! — извика той и заклати глава.
— Тогава го измъкни навън. Ще прибавиш неговите двадесет долара към твоите.
Така Ферон остана лишен от антураж.
— Е, най-после сме сами. Както подобава за двама стари приятели — въздъхнах аз и измъкнах револвера от кобура му. Стават такива неща между стари приятели. — Хм, със седем куршума? Добра стока.
Но той, вместо да се зарадва от похвалата, ме изгледа порядъчно вкиснато.
— Какво искаш?
— Ферон, Ферон… Защо първо не ме попиташ как съм, с какво се занимавам? Или поне как е семейството ми? Защо си толкова директен и хладно делови?
— Защото си патя при всяка наша среща. Или ме цапардосваш по главата, или пък омотаваш устата ми със скоч.
— Ами чия е вината, драги Ферон? Забрави ли, че още при първата ни среща ти заплаши не само мен, но и сина ми. Доста глупав подход, приятелю, ако ми позволиш да изкажа скромното си мнение.
— Да, да, знаех си, че това ще ми кажеш. Е, мога и сам да стигна до този извод.
— Нещо си поотслабнал напоследък. Вече не ми приличаш на тиква с дълга дръжка и плоско дъно.
Той се нацупи и се обърна към страничния прозорец.
— Няма що, много ти благодаря за любезността. Заех се сериозно с вдигане на тежести и други тренировки. Смъкнах почти петнадесет килограма.
— Моите поздравления. А сега ми разкажи за мангизите.
Старият ми познайник веднага настръхна.
— Какви мангизи?
— Ферон, Ферон… Кога ще проумееш, че не те бива да лъжеш? А сега ме изслушай внимателно. Нямам намерение да проливам кръвта ти, но няма да се поколебая да го сторя, ако се стигне дотам. Е, ще разговаряме ли на една и съща честота?
— Да… Мисля, че да. Защото ще ме стъпчеш като хлебарка, ако не ти снеса това, което искаш да узнаеш.
— Не забравяй, че животът и здравето на няколко члена на моето семейство зависят от твоите показания.
— Какво толкова искаш да узнаеш?
— Например, откъде изкопа парите за новия джип, за скъпата ловна пушка — а тя е нова-новеничка… Както и за тези скъпички излети сред природата, при това винаги в най-елитните ловни резервати?
— Преди да потегли към планините с Хектор и Емилио Диас, Резович остави една тлъста пачка в едно от скривалищата си. Дори се погрижи да остави в околността един мексиканец, със задачата да бди над парите.
— Ралф Гонзалес ли?
— Да, същият. Ралф… Странно име за шибан мексиканец! Както и да е, но след сбиването в къщата на Боби Тю аз се появих там, заедно с Лу. Издебнахме Гонзалес, докато спеше, направихме главата му на пихтия, грабнахме парите и изчезнахме.
— Нима Гонзалес е мъртъв?
— Не съм сигурен. Но на кого му пука за този скапаняк?
— А колко пари задигна?
— Двеста хилядарки. С Лу си ги разделихме по равно. После той пое на север, към Ню Йорк, а аз си купих джипа, след което се заех с излетите сред природата, както се изрази ти преди малко. Чух, че си видял сметката на Емилио в онази ферма.
— Откъде си сигурен, че не е бил Хектор Диас?
— Защото Хектор отпраши към Мексико в деня преди Резович да поеме към планините. Двамата въртяха страхотен бизнес с оръжейни доставки. Именно тогава Хектор се докопа до онези два милиона. Резович ги беше задигнал при обира на банката и си блъскаше главата къде да ги скрие. Остатъкът от плячката скътаха в онова скривалище. Резович взе със себе си само две или може би три хилядарки. Защото си въобразяваше, че всичко ще му се размине и най-много след една седмица ще може да се върне.
— Чух, че сега с трепет очакваш Хектор да се появи отново, за да ти зададе няколко въпросчета относно изчезналите пари. Вярно ли е, стари приятелю, че той ще си направи толкова труд за някакви си жалки двеста хиляди долара?
— Откъде да знам какво ще му скимне на Хектор! Няма да се учудя, ако се окаже, че е решил да ме препарира, загдето посегнах на парите на Резович. На тип като Хектор двеста хиляди няма да му стигнат само за джобни пари. Ама сега, след като вече го няма Резович, май ще му се наложи да си позатегне колана. Ех, навремето те двамата притежаваха истинска финансова империя!