— Но с какво те удари? С палка или с тръба?
— Какво значение има?
— Ако е използвал тръба или парче арматурно желязо, значи е аматьор. Палката е оръжие на професионалистите. Нали всички ченгета предпочитат да общуват с пияниците, побойниците и джебчиите предимно с помощта на палките си. Този инструмент е специално конструиран така, че да те заболи повече, но без да оставя ясни белези.
Той се опита да се усмихне, но веднага сви устни в болезнена гримаса.
— Нима на ченгетата им пука за белезите?
Аз само свих рамене.
Лицето му пребледня. Явно беше разтревожен от нещо, макар че се стараеше да го прикрива.
— Онзи, който ме цапардоса, най-мършавият от тримата, просъска в ухото ми, че трябвало да ти предам някакво съобщение. — Джейсън се закашля и посегна към чашата с вода на масичката до леглото. Оказа се, че дори пиенето на вода е болезнено за него.
Не ми оставаше нищо друго, освен да чакам търпеливо.
Джейсън върна чашата на мястото й и продължи:
— Каза да ти предам, че ще подредят по същия начин и теб, и баща ти. Нима ме пребиха само за да ти стане ясно какво възнамеряват да ти сторят?
— Искрено съжалявам за това, приятелю. — За миг се замислих. — Но едно нещо не мога да си обясня. Откъде са научили къде да те причакат.
— Докато лежах проснат и окървавен на асфалта, се опитах да ги попитам за същото между два поредни ритника. Отговориха ми, че си имали хора за всичко, дори и да те следят неотлъчно. Казаха също, че никак не било трудно да го правят.
— Хм, ще видим тази работа — промърморих аз.
— Тайлър, ти си як, печен мъж, но не си достатъчно разумен. Тези копелета наистина не си поплюват.
Джейсън нямаше достатъчно избистрена представа какво означава да си разумен. Самият той се смяташе за такъв. Докато аз от горчивия си опит бях научил какви тънки нюанси могат да се крият зад това понятие. И какви предпазни мерки се налагаше да вземам. Разбира се, Джейсън нямаше представа за всичко това. Както и за безкрайно дългите часове, когато се опитвах да забравя, поне временно, за горчивите уроци, благодарение на които се бях научил кога и доколко трябва да бъда разумен.
— Ако се окаже, че преценката ти е правилна, то тогава може да се очаква, че те ще се опитат да се върнат на своя територия.
— В Европа? На Балканите?
— Не. Нямах предвид този район на света.
13.
На следващата сутрин чаках до девет часа Аксел Мършън да ми съобщи нещо ново относно Ралф Гонзалес. Но се оказа, че Акс не бе успял да научи нищо съществено. Трябваше да отида до стрелбището и да изпробвам качествата на новата „Марлин“, защото именно на нея беше посветена статията, която пишех за списанието „Ловни пушки“. Времето беше много приятно за разходка — не беше нито много горещо, нито студено, на небето нямаше нито едно облаче, не духаше и вятър. Отнесох пушката и револвера в субаруто. На седалката до тях оставих кутиите с мунициите. Когато стигнах до стрелбището, реших първо да изпробвам тауруса на Ферон, преди да се заема с по-сериозната задача — изпитанията на пушката. Поставих мишената на двадесет и пет метра, върнах се на огневата линия и седнах на пейката, за да заредя барабана. Изчаках напълно да се успокоят ръцете ми, след което станах и изстрелях три серии. Спусъкът на револвера се оказа лек, но барабанът не се превърташе достатъчно плавно след поредния изстрел. Когато свърших трите серии, отидох до мишената, за да проверя резултатите.
Нямаше съмнение, че преценката на Ферон за качествата на револвера доста се различаваше от моята. Или пък той го бе изпробвал с куршуми, различни от тези, които използвах аз, защото всичките мои попадения бяха с около седем сантиметра над целта и с почти три сантиметра вляво. Наложи се да извадя отвертката от комплекта с инструментите. Винтът за регулирането на височината се завъртя плавно докрай, но винтът за страничното отклонение се оказа по-капризен. Вероятно някой преди мен се бе опитвал да го насили. След внимателен оглед разбрах как да завъртя с отвертката и под какъв ъгъл, така че да не повреждам допълнително главата на винта.
След като приключих с реглажа, изстрелях още една серия от три изстрела. Отново се приближих до мишената, за да проверя точността на попаденията. Въпреки изстрелите, враните не помръдваха от клоните на дърветата, заобикалящи поляната. Наоколо нямаше други хора, освен мен. Очевидно не представлявах заплаха за никого.