— Ами ако откажа да ви сътруднича?
Сега се намеси по-ниският.
— Искрено се надявам да не се стига дотам — рече той и ме изгледа злобно. Гласът му прозвуча сърдито и дрезгаво. — Ние ще се погрижим всичко да се нагласи така, че да успеем да се справим дори без твоята помощ.
— Докога ще си разменяме заплахи? — прекъсна го по-едрият, след което отново се обърна към мен: — Не ти ли стига урока от побоя, който получи твоя човек? Ако толкова искаш, и ти ще си го получиш. По всяко време на денонощието.
— Не е изключено първа да пострада красивата лейди. Онази с косата с цвят на мед. Или момчето й — добави по-ниският и отстъпи крачка назад към пейката, където беше оставил пистолета си. Пристъпваше на пръсти, с неспокойна походка, като хищник, дебнещ плячка. Пръстите му потръпнаха. Като че ли се опитваше да ми подскаже: „Хайде, приятелче, време е да приключваме с играта!“.
Но едрият мъж му изкрещя нещо неразбираемо за мен и накара спътника си да замръзне на място.
Аз се обърнах към по-едрият, който очевидно беше по-благоразумен от другия:
— Дай ми някакъв телефон, на който мога да те търся. Предишният се оказа изключен от телефонната компания.
В първия миг той се сепна, но след малко измъкна от джоба си лист хартия и молив. Надраска някакъв седемцифрен номер и ми подаде листа.
— Да знаеш, че ако научи за този телефон някой друг ще…
— Никой няма да се добере до него. Нито пък ще водя дълги разговори. Впрочем… — Вдигнах глава и го погледнах в очите. — Джейсън за нищо не е виновен. Така че имаме още една сметка за уреждане.
По-ниският се ухили и се почеса по тила.
— Ще видим — хладно отсече по-едрият и се обърна.
Спътникът му се приближи до пейката и посегна към пистолета си.
— Не го докосвай! — предупредих го аз.
Едрият мюсюлманин отново процеди през зъби нещо на техния език, но другият не се подчини и се наведе към пейката. Явно много държеше на оръжието си — повече, отколкото на подчинението пред по-старшия. Но миг след като успя да сграбчи пистолета си, от дулото на моя таурус изхвръкна седмият куршум и одраска дясната му ръка. Онзи веднага пусна на тревата своя фромер и се свлече на пейката, пребледнял и треперещ.
Ужасът, изписан на пъпчивото му лице, можеше да се приеме като компенсация за страданията на Джейсън. Макар и крайно недостатъчна.
14.
По пътя на връщане към дома черепът ми се пръскаше от тревожни мисли, но писукането на клетъчния телефон внезапно прекъсна трескавия процес, който протичаше във въпросния череп.
— Говори по-кратко. Времето е пари — изръмжах аз вместо поздрав.
Разбираемо е, че бях доста раздразнен от това ненадейно позвъняване.
— Защо си толкова вкиснат? — сопна ми се Дейв Майкълс.
— И ти нямаше да преливаш от радост, ако беше повредил един великолепен револвер, макар собственикът му да е доказан кретен, по-противен и от най-гадните тропически влечуги. Какво искаш от мен?
За Дейв и мен остроумието беше предпочитан маниер да демонстрираме взаимната си загриженост.
— Джейсън ми се обади. Днес следобед Фанър щял да прескочи до него, за да попълни рапорта си за побоя.
— И какво от това?
— Ами той ми рече да ти предам, че няма да е зле да си спомниш за него и да го посетиш. Ако искаш, разбира се.
— Печелиш. Защото и без това възнамерявах да сторя същото.
— Да не би и ти да си се запътил към многострадалния Джейсън?
Позволих си да му опиша, но в доста съкратена версия, последното си вълнуващо преживяване.
— Сигурен ли си, че онзи, ниският, както го наричаш, едва се е сдържал да не пусне един-два куршума в черепа ти?
— Естествено, че не греша в преценката си. Онзи тип действително имаше такова намерение. Дори не си направи труда да го скрие. За щастие, другият успя да го озапти.
— Да те застреля с такъв овехтял пистолет като унгарския фромер? Че той може би въобще няма да задейства! А дори да беше изплюл едно куршумче, нямаше да ти причини кой знае каква вреда.
— Е, да, най-много да беше поразил някой от сетивните ми органи. Моят череп е пълен с такива.
— Явно не е имал представа с кого си има работа.
— Хм, този път вече си дяволски прав.
— Все още се срещат хора, които от никого нямат респект.
За миг се замислих.