— Но този път няма да допусна нещата да се оплескат.
— Това заплаха ли е, господин Ванс?
— Приеми го както желаеш.
Той освободи кръстосаните си крака — с което ми позволи да зърна чорапите му, подбраните в тон с десена на костюма му — а след това отново ги прекръстоса.
— Пуснах бюлетин за федерално издирване на босненските терористи, и то въз основа на описанията, които ми предоставихте ти и господин Патерсън…
Джейсън се върна с чая и подаде на Фанър чашата. Той я пое и предпазливо отпи глътка. Горещата напитка толкова му хареса, че веднага отпи още веднъж, след което нагласи чашата върху чинийката, а чинийката — върху коляното си, след което продължи мисълта си:
— … но засега резултатите са нулеви. Подозирам, че нашите заподозрени са се скрили в миша дупка и я напускат само в краен случай.
— Когато им се наложи да посплашат някого? — уточних аз. — Или да му ампутират някой крайник?
— Именно. Те явно си имат момчета за всичко, които да ги снабдяват с храни и напитки — между другото, този чай е изключителен! — а също и да им носят бельото до най-близката пералня.
— И какво излиза? Че ключът за цялата операция е отново в мои ръце, така ли? Това ли се опитваш да ми кажеш?
Той сви рамене.
— Ние, естествено, ще сторим всичко, което е по силите ни. Междувременно ти имаш право да потърсиш помощ от професионалисти, точно както предишния път.
— Това ли ми предлагаш?
— Е, само неофициално. — Той отмести чая от коляното си, пое една бърза глътка, наведе се напред и заговори доверително, като на най-близък приятел: — Но на твое място точно така бих постъпил. Ако бях на твоето място, разбира се.
— Великолепно.
— Ти притежаваш всички необходими контакти, до които — редно е да си го признаеш — ние, простосмъртните, нямаме достъп. Нужно ли е да споменавам още — невъзмутимо продължи той, — че си отлично трениран, че имаш… хм… персонални умения. Всичко това в съвкупност ти дава значителни предимства.
— Значи да поема еднолично охраната на моето семейство? И то така, както аз намеря за добре?
— О, не, ние също ще се включим в играта. Ще търсим престъпниците под дърво и камък, Ванс. Обаче не сме агенция за бодигардове. Което обаче не означава, че няма да ти помагаме с всичко, с което разполагаме.
— Не си въобразявай, че след подобно изявление ще се чувствам по-защитен.
— Сарказмът ти е неуместен.
— Както и твоето бездействие — озъбих се аз, станах и нежно тръснах котката в скута му. Ала възмутеното животно веднага скочи и напусна помещението. Умно животно.
Благодарих на Джейсън за кафето, стиснах ръката на Адам и поех към вратата.
Щом се прибрах вкъщи, веднага позвъних на полковник Руфъс Ърл Макелрой във Форт Браг и му обясних какво ми е необходимо. И кога.
Оставих го да си поблъска главата, докато реши как точно ще изпълни моята спешна поръчка.
15.
Дъждът затрополи ожесточено по покрива на колата. Не ми оставаше друго, освен да затрополя и аз — още по-ожесточено — с подметката си по педала за газта. След още няколко минути и градушка яростно заблъска по прозорците. Аз пък заблъсках педала. Още по-яростно. Небето беше непоносимо мрачно. Също като настроението ми. Баща ми беше завел Кълън и Уеб на коледното празненство в Тангълуд, недалеч от Клемънс, дори беше позволил на Етъл да ги придружи, но при изричното обещание да се държи кротко и да не се цупи за дреболии.
Напоследък просто не можех да проумея какво става с баща ми.
Отбих се в залата за фитнес, за да изпълня упражненията, задължителни за поддържане на формата. Надникнах през остъкления покрив с плахата надежда дъждът да не осуети забавленията на двете деца. По-точно на трите.
Започнах само с голата щанга, с двадесет повдигания. Добавих две тежести по двадесет килограма за петнадесет повдигания. След това замених четиридесетте килограма с шестдесет, пак за петнадесет повдигания. Продължих с осемдесет килограма, но вдигнах тази междинна тежест само пет пъти, както и следващите пет — сто, сто двадесет и пет, сто и шестдесет, после сто и осемдесет и накрая последната, най-трудната тежест от двеста и пет килограма. Следваха обратните серии — десет повдигания за сто и шестдесет килограма, осем при сто и четиридесет, както и петнадесет повдигания за последната тежест от сто и десет килограма. Най-сетне можех да си позволя да отдъхна и да избърша потта с кърпата.