— Още ми се виждаш бая бледичък — рекох аз и загрижено огледах физиономията на Джейсън.
— Хм, никой не е употребявал подобен израз, поне в мое присъствие — озадачи се домакинът. — Сигурен ли си, че така се произнася?
— Достопочтени господине — процедих аз и вирнах нос по простата причина, че той е по-височък от мен. — Аз съм професионален писател. За мен думите и словосъчетанията са най-важното. Поне на този свят.
— Ами тогава да проверим думите — настоя той. Нали си беше упорит като муле…
Надвесихме глави над речника.
— Видя ли? — ехидно го попитах аз.
— Проклет да съм!
— Може и това да се случи, ако не успея да те опазя от твоите приятели, онези с мюсюлманското вероизповедание. Току-виж, решили отново да ти перфорират талона.
— Моля те. Дори на шега не го казвай.
Ухилих се самодоволно.
— Стига де! Успокой малко топката.
Той се усмихна. Но подчертано вяло.
Напълних каната с чай — доста силна смес, от онези, по които си пада Джейсън. Подадох му я и предложих:
— Хайде да се качим на горния етаж. Само за малко. Ако не те затруднявам с молбата ми.
Щом се озовахме в кабинета ми, извадих от сейфа три екземпляра от колекцията огнестрелни оръжия и ги подредих върху бюрото. Джейсън ги изгледа смаяно:
— Какво си намислил, Тайлър? Да ме гръмнеш с единствената цел да спестиш малко усилия на братята мюсюлмани?
— Това наистина ще реши всичките ти проблеми с един замах, нали? Не, не, успокой се, нямам такова намерение. Искам само да си избереш един екземпляр от тези образци.
Той се вцепени.
— Но защо?
— А ти как мислиш? Защо хората си купуват пистолети?
— Никога не съм обичал огнестрелно оръжие.
— А повече ли ти харесва да те удрят по лицето?
Той се смути още повече.
— Но защо тогава ми предлагаш наведнъж три пистолета? Просто избери само един, зареди го и ми го дай — протестира Джейсън.
— Но преди това явно се налага да ти дам поне един кратък урок. Първо този тук, отляво, не е пистолет, а револвер.
Джейсън се засегна.
— Знам. Не беше нужно да ми обясняваш като на малко дете.
— Побира само пет куршума в барабана. Диаметърът на цевта му е по-голям от диаметъра на този тук в средата, който обаче притежава едно доста ценно предимство — презарежда се автоматично. Но някои хора и до ден-днешен се чувстват по-сигурни, когато насочват срещу противника револвер, а не пистолет. Защото по-лесно се проверява дали е зареден, по-безопасно се борави с него и не е необходимо да придърпваш затвора.
По лицето на Джейсън се изписа неподправен интерес.
— Това означава ли, че револверите са по-надеждни при самозащита?
— Невинаги е така. Този, в средата, е „Колт Покетлайт“, тридесет и осми калибър. Неговата огнева мощ не отстъпва на тази на револвера, който е от същия калибър, модел „Спешъл“, но с него по-лесно можеш да произведеш изстрел по погрешка, особено когато си сепнат от нещо неочаквано. Зареждането му и другите манипулации са облекчени, само не трябва да притискаш чукчето към затвора. Ще го натиснеш напред едва когато си решил да стреляш. Понякога, ако стрелецът е стреснат и изплашен от гледката пред него, може да блокира при тази операция, въпреки че е съвсем проста.
С всяка измината минута любопитството на Джейсън нарастваше.
— А какво ще ми кажеш за този дребен, грозен екземпляр отляво?
— Е, не бих казал, че продуктът на уважаваната компания „Смит & Уесън“ е кой знае колко красив, но не бих го нарекъл „грозен“. Това е модел „Сигма“. Също е тридесет и осми калибър. Неговото предимство е в това, че манипулациите са доста облекчени — не е нужно да се изтегля затвора, няма предпазител, няма чукче. Просто го насочваш и стреляш. Също както при револвера, но с тази съществена разлика, че има да изстреля седем куршума, а не пет. Защо не провериш собственоръчно мерника на всеки от тези три образци? Разбира се, нито един не е зареден. Така сам ще можеш да избереш този, който най-много ще ти допадне.
Той го направи, дълбоко концентриран върху изпълнението на задачата. В продължение на две минути размахваше дулата наляво и надясно, нагоре и надолу, дърпаше чукчето и го връщаше обратно в положение за стрелба, проверяваше затвора, примижаваше зад мерника. Накрая се спря на сигмата.