А дали Ралф продължил да поддържа контакти с истинския Хектор?
Разбира се. Случвало се да се свързват по телефона понякога по два пъти на ден. Нали именно на Ралф се паднала незавидната участ да възстанови всички прекъснати канали тук, в Los Estados Unidos, както се наричат Съединените щати на испански. Вероятно сред неговите задачи е фигурирала и тази, посветена на възобновяване на контактите с моята скромна личност.
А дали Хектор не е побеснял от това, че аз съм ликвидирал неговия братовчед?
— Излишно е да питаш — увери ме Ралф. — Можеш да бъдеш сигурен, че не е бил на себе си от ярост!
— По тази причина ли поиска среща с мен? Защото не можеш да ме проследиш незабелязано и то само благодарение на факта, че са те тикнали в тази килия в Хай Пойнт?
Той се засмя.
— Es verdad. Точно така. — Още веднъж се засмя, след което се зае да ми обяснява най-любезно защо толкова настоявал да се видим. Доста време и усилия му струвало да възстанови разбитата мрежа, предназначена да укрива и разпределя откраднатото оръжие и муниции, да спасява хората си от надвиснали арести, дори да замисля нападения върху местното полицейско управление.
— А колко бяха дежурните полицаи?
— Само tres. Само трима. Но ни посрещнаха доста грубо. Веднага се хванаха за палките.
Грешно са преценили. Полицаите би трябвало веднага да насочат дулата на пистолетите си към Ралф, а в следващите секунди да му щракнат белезниците без никакво помайване. Заплахата само с палки го е накарала да почервенее от незаслужената обида. Та той не беше някакво си хлапе, а изпечен професионалист. Освен това когато се разбеснееше, Гонзалес можеше да бъде доста опасен. Още имам белези по тялото си, които потвърждават това.
А сега и полицаите си имат същите белези.
Но за сметка на това понастоящем Ралф беше зад решетките, и то както се очертаваше, доста за дълго. Което никак не му се нравеше.
Но какво можех да сторя аз?
Да му помогна да се измъкне?
А защо трябваше да му правя тази услуга?
— Защото имам information. Много важна информация.
— И продължаваш да твърдиш, че ако ти помогна да се измъкнеш от тук, ще ми снесеш нещо толкова важно, което аз на всяка цена трябва да знам?
— Si.
— Как мога да съм сигурен в думите ти?
Quién sabe? Знае ли човек? Това вече си било мой проблем. Може да ми хрумне да се затърча с рапорт към резиденцията на губернатора на щата, а той да задърпа конците на правосъдието. Ха-ха… Този мексикански приятел май наистина притежаваше завидно чувство за хумор.
Но дори и да мога да задърпам някакви си там конци, защо ще е нужно да си правя този труд?
Той се поколеба. Нуждаеше се от примамка, от стръв, с която да ме улови на въдицата си, но не смееше да опъва прекалено силно кордата.
— Защото Хектор ти е взел мерника.
— Само на мен ли? — попитах аз. Устата ми внезапно пресъхна.
Ралф поклати глава.
— Не, не само на теб. И на твой papá, и на твое muchacho.
Значи и животът на Кълън ще бъде изложен на опасност? Сърцето ми се стегна в ледена буца. Ала какво можех да направя. Озърнах се с обезумял поглед.
Но срещнах само една широка, сърдечна латинска усмивка.
— Аз мога да доведа Хектор Диас тук. Заедно с mucho dinero. С много пари.
„Да не би този мексиканец да умееше да чете чужди мисли“, смаяно се запитах аз.
Ралф се зае да ми обяснява как може да се организира измамата, как той ще подмами Хектор Диас. Ще му изпрати съобщение, че се е свързал с местен наркопласьор, който позакъсал с доставките и давал мило и драго за свежа дрога. Нямало съмнение, че Хектор ще захапе примамката, ще довтаса с купища пари, а може би ще домъкне и пистолета си, за да ми види сметката. Собственоръчно при това, ако дотогава някой не го изпревари.
Просто така, с едно натискане на спусъка?
— Si.
— И ти си готов да се заемеш с подготовката на операцията по мои указания? Ще осигуриш изпълнител за тази роля? Готов си да предадеш Хектор само и само да се измъкнеш от затвора?
Ралф закима усърдно, но не забрави да добави: