Уф, по дяволите. Госпожа Уорд му махна с ръка да напусне редицата. Момчето покорно тръгна напред, но много бавно и неохотно, когато неприятната жена нетърпеливо посегна да го хване за ризката, той зърна дръжката на пистолета на кръста й.
Реакцията му беше мълниеносна.
Полковник Руфъс Макелрой зави по улицата, на която живееше Оди, и леко увеличи скоростта. На пръв поглед изглеждаше, че няма никой в къщата на семейство Ванс, но може би ще завари някой в задния двор, който не се виждаше от уличното платно. После видя паркирания черен нисан патфайндър на алеята откъм гаража. Макелрой се зачуди кой може да е решил да се присъедини към компанията за обеда. Той знаеше, че Тайлър наскоро се е сдобил с нова кола, но ако не му изневеряваше паметта, тя би трябвало да е „Тойота“. Е, може би бе сбъркал марката.
Понеже нямаше място за паркиране на алеята до нисана, Макелрой зави зад ъгъла, подмина стълба с пощенската кутия и изключи двигателя. В тази уличка също не се виждаше жива душа — нито в съседните парцели, нито никъде наоколо.
Нещата изглеждаха съвсем кротки, когато той излезе от седана с военна регистрация.
Дори бе прекалено тихо. Сред клоните нито птички чуруликаха, нито катерички подскачаха.
Дали и къртиците под тревата на моравата бяха задрямали?
Откъде се взе това лошо предчувствие?
Опита се да се отърси от него, преди да закрачи бодро към предната врата и да натисне звънеца.
Първото, което Тайлър Ванс чу, щом се втурна през двойната врата на училищната сграда, беше писъкът. Затича като обезумял към стаята на класа на Кълън, за да завари там една от учителките, коленичила до сгърченото на пода тяло на Робърта Крийд, крещяща нещо неразбираемо, с вдигнати към тавана ръце.
— Къде е Кълън? — извика той.
Но тя продължи да пищи.
Той я разтърси здравата за раменете.
— Къде са децата?
Не получи смислен отговор.
Зад гърба му се разнесе женски глас:
— Ама какво правите? Къде се… Ох, господи, боже мой, какво…
Директорката едва сега забеляза Робърта Крийд, просната в неестествена поза на паркета.
Тайлър сграбчи ръката на директорката.
— Къде са децата от класа на сина ми?
— Имат час по музика. Но какво става тук! Какви са тези изстрели?
— Млъкнете! Къде е залата за часовете по музика?
— Зад бюфета. Кой може да…
Но той вече бе излетял през вратата.
Неприятна изненада очакваше Хармъни Кехил, когато тя посегна към яката на Кълън. Момчето стисна китката й с две ръце. Хватката му се оказа неочаквано силна. После се блъсна в дясното й бедро и се завъртя по посока на движението на часовниковата стрелка, сетне подпъхна лявото си рамо точно под десния й лакът. Наведе глава напред, сграбчи китката й и рязко приклекна, за да я извие с цялата сила, на която беше способен, многократно увеличена от страха, надигнал се в гърдите му.
По случайност, но може би и поради придобития тренинг от многократните тренировки, Кълън изпълни хватката извънредно точно. И мълниеносно бързо. Помогна му и това, че беше по-добре развит от повечето от връстниците си. Лакътят на Хармъни се изви болезнено. Силната болка прониза ръката й и стигна чак до врата й. Веднага протегна лявата си ръка, за да хване нахалния малчуган за ризата, но в този миг той я изрита в глезена. Заболя я още по-силно, отколкото преди секунди. Тя неволно се приведе и протегна лявата си ръка към глезена. Момчето се възползва от тези скъпоценни секунди, за да се затича към вратата на залата, като обезумяло животинче, по чудо изтръгнало се от капана.
Хармъни Кехил се хвърли към смаяната учителка по музика, хвана яката на блузата й и здравата я разтърси, преди да изкрещи в лицето й:
— Ще се върна! И пак ще си поговорим с теб! Тежко ти се пише, ако не пипна това проклето хлапе!
След което хукна по следите на Кълън.
Коленете на учителката се подкосиха и тя се свлече на пода.
Джеймс М. Фарли караше последната си преди пенсия година в училището към Гилфорд Каунти — вече четиридесет години работеше като пазач и по-опитен от него нямаше в цялата училищна администрация в щата Северна Каролина. Притежаваше дори и писмени препоръки от предишните си началници, които удостоверяваха този факт. Винаги се бе гордял с работата си. Тъкмо бе привършил с чистенето на пода в дъното на коридора и изстискваше мокрия парцал, когато видя как Кълън Ванс изхвърча като куршум от залата за музика и се завтече към игрището в задния двор.