Бръкна в кобура на кръста си и измъкна своя „Колт“ четиридесет и пети калибър — този модел беше разрешен само за висшите офицери от армията. Провери дали е зареден и започна да се промъква предпазливо към задната врата.
Малко оставаше на Хармъни Кехил да настигне бягащия по коридора Кълън, когато Джеймс М. Фарли се провикна след нея:
— Хей, госпожице, какво правите тук?
Ако притежаваше нормална нервна система, тя би трябвало да подскочи до тавана от изненадата. Но Хармъни беше отлично тренирана за всякакви изненади. Обърна се и натисна спусъка. От заглушителя се чу приглушен звук — като че ли пистолетът изплю куршума, който обаче не уцели пазача, а тръбата от канализацията — малко над главата на Джеймс Фарли.
Пазачът, зяпнал от смайване, се просна на пода. Но втори изстрел не последва и след минута той се осмели да надигне глава.
Непознатата с пистолета беше изчезнала.
Джейсън Патерсън се престори, че не е забелязал червената светлина на светофара на Френдли стрийт и Колидж Роуд, с което веднага си навлече омразата на препускащите наоколо мотоциклетисти. Пистолетът в джоба на сакото му помръдна заплашително, когато се приведе напред и яростно натисна педала на газта. Гумите изсвириха недоволно и колата се втурна напред като обезумяла.
От скривалището си Кълън чу как господин Фарли се провикна към нападателката. Съобразителното момче се досети, че онази жена с пистолета в ръка сигурно се спотайва някъде наблизо. „Господи, ами сега?“ Огледа се трескаво, но никъде не видя спасителен изход. Само се сви и се сгуши още по-навътре в ъгъла, в най-тясното.
Но не можа да продължи напред, защото се заклещи в теснината между стените, тръбите и корпуса на климатизатора. Искаше му се да извика, но не посмя. Онази жена с неприятното лице можеше да го чуе. Затова затаи дъх в теснината, изплашен до смърт.
В мига, в който Тайлър изскочи през вратата на залата за музика, Хармъни Кехил наближи ъгъла, където преди малко се бе спотаил Кълън. Затова Тайлър не я видя. Вместо нея видя Джеймс М. Фарли. Пазачът бе допълзял до ъгъла на коридора, но не смееше да надникне.
— Джеймс! — извика Тайлър. — Видя ли накъде побягна Кълън?
— Да — прошепна Джеймс. — Но по петите му е някаква жена. Внимавай! Има пистолет!
В този момент тя се показа иззад ъгъла и започна да стреля, първо към Джеймс, а после към Тайлър. Тайлър веднага залегна и отвърна с беретата на полицая Евърхарт. Куршумите затрещяха по ламаринения корпус на климатизатора, зад който се спотайваше невръстния му син. Но Тайлър Ванс не знаеше, че стреля в същата посока.
— Стига! — изкрещя Джеймс Фарли. — Точно там някъде се мушна твоят Кълън!
Щом чу това, Тайлър скочи рязко и се втурна към жената. Не смееше повече да стреля, за да не улучи сина си. Тя успя да натисне два пъти спусъка, след което се обърна и веднага побягна с все сила, мъчейки се да постави в движение втория пълнител.
— Спри! — извика Тайлър, коленичи и се прицели в бягащия силует.
— Татко! — долетя приглушен вик от ъгъла зад климатизатора.
— Кълън! Къде си?
— Тук съм… Ох, не мога… да дишам…
Тайлър се метна към ъгъла, изплашен за сина си. Наведе се, хвана тежката метална скара и се опита да я отмести. Но тя дори не помръдна.
— Тате… — Гласчето на момчето едва се чуваше.
Тайлър се напрегна докрай. Лицето му почервеня, артериите на врата му набъбнаха. Проклетата железария обаче отказваше да се отмести.
„Господи, помогни ми! Само сега!“, помоли се той. Така и не разбра чу ли Бог молбата му, но ламарината само изскърца, без дори да потрепне в ръцете му.
Внезапно зад гърба му изскочи Джеймс Фарли. Пазачът трескаво се огледа, замахна с ръка, за да изтласка настрани гумените си ботуши, които държеше до скарата на климатизатора и опря широкия си гръб към ламарината. Натисна с все сила. Точно в този миг отвътре се чу отчаяния писък на Кълън: „Татко… татенце…“.
Двамата мъже напрегнаха мускули и натиснаха още по-яко, макар че от напрягане ръцете им трепереха, отчаяни, че няма да успеят да измъкнат момчето.
И в този миг тежката скара помръдна, едва забележимо, след което отново застина. Но тясната пролука се оказа достатъчна за Кълън да се промуши отдолу и да се хвърли в ръцете на баща си, хлипащ и задъхан, целият изподран…