Но спасен.
— Моля те, никога вече не ме оставяй сам — прошепна разплаканото момче.
Тайлър само го притисна още по-плътно към гърдите си.
Хармъни Кехил тъкмо заобикаляше в бесен ритъм ъгъла на училищната сграда, когато полицаят Евърет Евърхарт влезе вътре с насочена пушка, готов да застреля всеки, който се изпречи пред погледа му. След още няколко секунди Джейсън Патерсън рязко закова спирачките на маздата насред паркинга — точно зад полицейския автомобил — и изскочи сред вдигнатия от гумите прах. Тъкмо навреме, за да зърне фигурата на непозната жена, бягаща, с пистолет в ръка, от ъгъла към паркинга. Джейсън не беше лишен от съобразителност, нито от смелост, нито от бързи рефлекси, затова веднага измъкна пистолета от джоба си, но не беше достатъчно ловък — пистолетът се изплъзна от влажната му длан, удари се в асфалта, подскочи и изчезна под колата. Джейсън погледна изплашено към жената, видя, че тя вдигна пистолета си към него и веднага се просна по очи на паважа, за да припълзи под колата, където го чакаше оръжието му.
Виктор Бовил се промъкна до мястото, където лежеше Оди Ванс. Наведе се и още проверяваше пулса му, когато чу как изскърцаха пантите на задната врата. Веднага се изправи и залепи гръб о стената, с пистолет в ръка.
И зачака с притаен дъх.
Дейв Майкълс знаеше, че пристига по-рано от уговорения час, но не се тревожеше за това — можеше да поиграе на домино с Оди, докато не пристигнат Тайлър и Макелрой. Но щом стигна пред къщата на Оди и зърна паркирания черен патфайндър — същия като онзи подозрителен нисан, за който Тайлър му бе споменал — Дейв изскочи от колата си и се затича към предната врата, изпълнен с мрачни подозрения.
Още не бе посегнал към бутона на звънеца, когато чу изстрел, проехтял някъде в къщата.
Само пет метра оставаха на полицая Евърет Евърхарт да се добере до входа на училищната сграда, когато някой извика зад гърба му: „Ето я! Там!“. Евърет изруга и се хвърли към вратата. Едва не я откърти от пантите с ритника си. Нямаше време дори да се огледа. Веднага нахлу вътре, стиснал пушката с две ръце. Но никого не видя в коридора. Отвън проехтя още един вик и напълно обърканият полицай изскочи навън. Стисна още по-здраво пушката и трескаво се заозърта на всички страни.
Някакъв мъж лежеше проснат на паважа, наполовина скрит под маздата, спряна на паркинга до полицейския автомобил. Дали не беше някой избягал от лудницата? „Господи, какво става днес“, помисли си ошашавеният полицай. Предпазливо слезе по стъпалата пред верандата и чак тогава я видя — жената тичаше с все сила точно към непознатия, залегнал под маздата. В ръката й проблесна пистолет със заглушител.
— Хвърли оръжието! — изкрещя Евърет.
Но тя не се подчини, а се затича още по-бързо, само че сега идваше право към него — Евърет, с вдигнат към гърдите му пистолет. Полицаят премести треперещия си пръст към спусъка на пушката… но твърде късно. Усети изненадващо силен удар в корема си, малко под диафрагмата, макар че в първия миг не го заболя — толкова беше зашеметен от страхотния тласък. Но за частица от секундата мозъкът му инстинктивно схвана какво се бе случило и пръстът конвулсивно се стегна около спусъка на неговия ремингтън. Не я улучи… Пушката подскочи в ръката му, но Евърет Евърхарт успя като по чудо да изстреля още един куршум, преди пушката да падне от десницата му и да се изтърколи по стъпалата. Тя потрепна и се наведе леко. Можеше би сега я бе улучил… Но нападателката спечели ценни секунди за още един изстрел. Вторият й куршум прониза вратата на колата отзад, докато третият попадна в гърлото на полицая и светлината за него угасна завинаги.
Макелрой вече бе стигнал до средата на коридора, когато получи куршум в гърдите. Отхвръкна назад и главата му се тресна в рамката на задната врата. Колтът в дясната му ръка неволно изгърмя. Куршумът остави дълга резка по дървената ламперия в коридора. Опитният полковник веднага залегна в ъгъла, за да се спаси от следващия куршум, и в суматохата не чу как някъде далеч напред вратата откъм предната веранда се открехна предпазливо.
Тайлър чу изстрелите, долетели от предната част на училището, и веднага се досети.
— Джейсън! Това е Джейсън! — изохка той.
— Какво каза, татко?
— Синко, трябва да изтичам отпред. Джейсън беше тръгнал насам, за да ти помогне да се измъкнеш от капана. Разбра ли какво ти казах?