Кълън кимна уплашено и смръщено. Тайлър подаде на Джеймс Фарли беретата, която беше задигнал от патрулиращия полицай Евърет Евърхарт.
— Можеш ли да си служиш с това?
— Все някак ще се оправя — изсумтя Фарли.
— Внимавай да не се случи нещо с Кълън!
— Ще се погрижа за детето. Но ти се погрижи за себе си.
Тайлър се втурна по коридора.
Джейсън Патерсън още беше под маздата и не смееше да шавне, за да не привлече погледа на онази убийца. Залегнал под шасито, можеше да вижда само обувките й и капките кръв по глезените. „Тя няма друг изход, освен да бяга, за да отърве кожата — трескаво си помисли Джейсън. — Ами сега? Ако се качи в маздата?“
Колата, паркирана до неговата, се заклати. Онази с пистолета май наистина се бе напъхала вътре. Сигурно ще изцапа тапицерията с кръвта… Откъде пък му хрумна тази идиотска мисъл?
Хармъни Кехил усети как топлата струя кръв се стича по кожата й, но нямаше време да превърже раната. Веднага завъртя стартера на нисана, включи на първа и потегли напред.
В същата секунда Тайлър изскочи от предната врата на училището.
Дейв пропълзя през входната врата на къщата на Оди и се прикова до стената, изумен от гледката — Оди лежеше по очи в дъното на коридора, недалеч от вратата към всекидневната. Стената до кухнята беше порядъчно оплискана с кръв. Някакъв непознат стоеше надвесен над Оди с пистолет, насочен към главата му.
Затова Дейв моментално се втурна към стълбата, водеща към горния етаж и залегна зад перилото. Тъкмо навреме, защото в следващата секунда един куршум се заби в касата на външната врата зад гърба му. Запълзя нагоре по стъпалата с най-бързите движения, на които бе способен, изплашен от стъпките, отекнали по коридора на първия етаж. Пук! Пук! Още два куршума излетяха от заглушителя на непознатия по посоката, в която беше изчезнал Дейв. За щастие, той бе успял да се добере със сетен дъх до площадката на етажа и да залегне зад ъгъла.
Дейв знаеше, че Оди крие стария си „Смит & Уесън“ в шкафа за чорапите, затова първата му работа беше да изтърчи до там. Дано да е зареден! Тръшна вратата на спалнята зад гърба си и като побеснял зарови из шкафовете. Около него се разхвърчаха дузина чорапи от запасите на Оди. Ето го! Веднага провери барабана. Беше пълен!
Чудесно!
„Всичко страхотно се обърка! — каза си Виктор Бовил, докато тичаше нагоре по стъпалата. — Кой пък ще е този, който довтаса преди малко?“
Спря се чак на площадката, надзърна предпазливо зад ъгъла на коридора и продължи да се прокрадва с котешка стъпка към вратата, която преди секунди бе чул да се затръшва. Опита топката на бравата. Завъртя се, но не се отвори. Нещо подпираше вратата отвътре.
Нечий крак?
Изпразни остатъка от пълнителя през вратата. Спря само колкото да зареди следващия.
Никаква реакция от другата страна на надупчената врата.
Напрегна мускули и отново опита да завърти топката. Пак неуспех. Отстъпи два метра и се метна с цялата си тежест върху вратата.
И сега не му провървя.
Тъкмо се двоумеше дали да слезе долу, когато някакъв глас прошепна зад ухото му:
— Ще те очистя, ако мръднеш!
Бовил все пак помръдна. Завъртя таза си и осея пространството наоколо с хаотични изстрели. Но може би поне един от куршумите бе застигнал мишената. Защото Макелрой се затъркаля през глава надолу по стълбата и се спря чак долу, след як удар, който отекна като тътен на гръмотевица. Виктор Бовил прекоси площадката и стреля през перилата на стълбата…
Още не бе спрял да се търкаля надолу, когато полковникът усети как нещо горещо го парва по бузата. Малко оставаше кървавата следа да стигне чак до дясното му око. Кръвта и частиците отнесена лицева кожа изпръскаха тапета зад гърба му на долния етаж, когато се строполи на пода и отскочи към стената. Пръстът му неволно натисна спусъка и от пистолета му изхвърчаха три поредни куршума. Трябваше да внимава, за да не остане без муниции.
Внезапно надвисна зловеща тишина.
Тайлър направи всичко възможно и невъзможно, за да спре черния нисан патфайндър и окървавената жена зад волана. Но веднага щом го зърна, тя освободи ръчната спирачка, натисна педала за газта и завъртя волана. Хармъни извади през прозореца своя валтер и започна ожесточено да стреля. После ускори още повече и насочи предницата към колата на Тайлър. Но той, прескочил на един дъх стъпалата, успя да залегне между двете най-близки коли и изчезна от погледа й. Както и тя от неговия. Хармъни отново заблъска волана и зави в обратна посока. Колата рязко поднесе и от инерцията бронята на патфайндъра одра вратите на съседния буик. Веднага смени посоката, в мига, в който Тайлър се подаде иззад жълтия автомобил. Ауспухът на нисана блъвна гъст облак и колата с рев се понесе напред…