Отново свих рамене.
— Кълън изпълзя отдолу и ние тримата се проснахме на пода, за да си поемем дъх, когато чух изстрели и си спомних, че бях повикал Джейсън в училището да се погрижи за Кълън.
— А защо не повика нас?
— Ами защото той живее по-наблизо. Освен това, нищо не ми гарантираше, че точно тогава в квартала патрулира полицейски автомобил. Пък и вече бях изхабил цели пет минути да му обяснявам какво се иска от него. Нямаше никакво време за губене.
— Междувременно ти си шофирал насам като бесен и си забърсал онзи нещастен полицай в най-идиотската ситуация на света. Не си ли карал по-бързо от разрешеното?
— Позна. И много се зарадвах, когато попаднах на патрулиращия полицай.
— А той зарадва ли ти се?
За миг се поколебах. Бях попаднал на най-деликатния момент в цялата бъркотия.
— Е, не съвсем…
— Значи, ти нареди да слезеш от колата?
— Да.
— И ти заповяда да легнеш по очи?
Кимнах.
— Опита ли се да ти щракне белезниците?
Още едно кимване.
— А ти реши да се възползваш от прехвалените си умения по бойни изкуства, за да го обезоръжиш?
— Ами… нямах друг избор…
— Можеше да му обясниш цялата ситуация!
— Опитах, Карл, но той въобще не пожела да ме изслуша.
— Значи си го цапардосал?
— Ако не го бях ударил, Кълън можеше да загине. Едва ли можех да му го обясня както трябва.
— И така, разполагам с всички законни основания да те арестувам за превишаване на скоростта, а евентуално и за безотговорно и хулиганско поведение, за отказ да бъдеш задържан, за неподчинение на служебно лице, както и за нападение на полицай, за нахлуване с оръжие в училищна сграда, за кражба на огнестрелно оръжие, за излагане на трето лице на опасност за живота му и накрая — за опит за убийство.
— Не забравяй и това, че съм тичал по училищен коридор.
Макдъфи поклати глава.
— Голям пъргавелник се оказа ти, Ванс — промърмори той, махна с ръка и ние двамата поехме към служебния автомобил. Първата му работа беше да посегне към радиотелефона.
Джейсън и аз бяхме кръстосали крака на тревата до пилона, на който се вееше знамето. Около нас гъмжеше от полицаи, до един забързани, сериозни и много заети.
— На ченгетата им се отвори доста работа. Докога ли ще се влачат с разпитите на свидетелите…
— Сигурен ли си, че вече си се възстановил напълно? — попитах аз, загрижен повече за него, отколкото за претрупаните с работа полицаи.
— Не се оплаквам, макар че още усещам слабост — призна той.
Забелязах, че синините по лицето му бяха избледнели, макар че белезите от шевовете още личаха.
Джейсън улови тревожния ми поглед и побърза да ме успокои:
— Не съм чак толкова зле, колкото може би ти изглеждам. В болницата видях пациенти, които бяха много по-зле от мен. — Той вдигна очи към фасадата на училището, където беше загинал Евърет Евърхарт. — Срам ме е, че не успях да помогна на онзи полицай… Няма съмнение, че той ми спаси живота.
Продължихме да съзерцаваме мълчаливо полицаите, напомнящи разтревожени мравки, чийто мравуняк неочаквано е бил разбутан.
— Не знам как ще се оправят лекарите с Хъф.
— По-добре не питай. На пода в кабинета му има локва кръв.
— Понякога раните по главата причиняват сериозни кръвоизливи — кимнах аз.
Видяхме, че към нас се приближава Фанър и се изправихме.
— Шефът на екипа от патрулиращи полицаи твърдо е решил да ти смъкне скалпа — любезно започна той.
— Ще му позволиш ли да го стори?
— Не. Или поне ще се опитам да му попреча. По всичко изглежда, че именно ти си провалил опитите да бъде задържана непознатата терористка, заради която се е проляла толкова кръв.
— Искрено съжалявам, че не успях да я задържа, за да ти я поднеса сега на тепсия.
— Но все пак е била сериозно ранена, доколкото успях да схвана от обърканите свидетелски показания.
— Ами поне така твърди Джейсън. Видях я съвсем за кратко, когато тя се опита да ме застреля. Мога ли вече да прибера сина си и да си вървим у дома?
Но преди да успее да ми отговори, на стъпалата пред входа се появи секретарката на директора на училището. В ръката си държеше клетъчен телефон. Чертите на лицето й бяха изкривени от ужас:
— Господин Ванс, баща ви! Той… — Тя замлъкна безпомощно.
Реших, че по-добре ще е да не се обаждам по клетъчния телефон.