Целунах го по челото и се разделих с него с думите:
— Ако все още си жив, довечера ще намина пак да те видя. — След което излязох, без да разменя дори поглед с Етъл.
Тъкмо помагах на Кълън да избере какво да облече — нали му бях обещал да посети дядо си в болницата тази вечер — когато ми телефонира доктор Фийлдър.
— По дяволите, какво сте му наговорил?
— Събуди ли се от комата?
— Дали се е събудил? — засмя се лекарят. — Вече изсърба три чаши с портокалов сок и дори веднъж е ощипал по задника един от членовете на нашия болничен персонал.
— Да се надяваме, че е бил от женски пол.
Лекарят още се смееше, когато прекъснах връзката.
28.
На следващата сутрин, докато чаках да ме посети лейтенант Фанър, пропилях цял час, за да проверя издръжливостта на нервната си система, преглеждайки днешните издания на местната преса. Журналистите бяха във възторг от драмата в училищната сграда. Събратята им от радиостанциите също отделиха много минути на събитията. За щастие, Фанър най-после се появи и попречи на телесната ми температура да се вдигне над точката на кипене. Възможно ли бе лейтенантът да е знаел предварително, че ще ме завари порядъчно изнервен от статиите във вестниците? Поради тази причина ли бе донесъл — и то доста предвидливо — картонена кутия с току-що изпечен ябълков пай?
— Какво е това? Десерт? — изненадах се аз, когато вдигнах капака на картонената кутия.
— А ти какво си помисли? Че е някакъв препарат за дезинфекция?
— Въпрос на мнение — усмихнах се аз и налях кафето в чашите. Ароматът му за миг надделя над апетитното ухание на пая, който неволно ме принуди да преглътна нетърпеливо. — Нали лекарите ни съветват, че е най-здравословно да консумираме само овесени ядки?
— Да, за да имаме зъби по-здрави от зъбите на глиганите.
— Много бих искал да имам такива зъби — замислено промълвих аз и посегнах към ябълковия пай.
Фанър се ухили, седна до мен и си взе едно солидно парче.
— Първо да ликвидираме десерта, а после ще се занимаем с останалото. Нали и ти така предпочиташ?
— Не хапваш ли вече нещо сладко на закуска?
— Ето това е интересна тема за дискусия.
— Може би по-полезно ще бъде, ако дискутираме относно Хилари Илоиз Хармън.
— Това да не е приятелката на Кълън от училището?
Той кимна, докато дъвчеше. Беше достатъчно възпитан, за да не заговаря с уста, пълна с ябълков пай. Както винаги, лейтенант Джон Т. Фанър и днес беше спретнат и елегантен, макар че в момента, по изключение, беше гологлав. Беше оставил меката си шапка на закачалката в коридора, заедно с палтото си от туид.
— И шапката ти ли е италианска? Също като вратовръзката? — полюбопитствах аз.
Той кимна между поредните хапки.
Прекратихме размяната на закачливи реплики и се посветихме мълчаливо на достойнствата на ябълковия пай. Едва когато приключихме с десерта и протегнахме ръце към чашите с уханно колумбийско кафе, Фанър реши да се върне на загадката, наричана Хилари Илоиз Хармън. Макар че въпросната личност, както побърза да ме информира моят гост, се подвизавала и под името Хармъни Кехил.