— Много малко ни е известно за нея. Макар че от нейните дарби преди години се е възползвало Централното разузнавателно управление. Но тя се престаравала в работата си, а дори и за момчетата от ЦРУ не е приемливо да осакатяват преследваните лица.
— Затова ли тя дори за миг не се е поколебала, преди да се втурне в училището, за да отвлече моя син?
— Точно така. Има доста неясноти в досието й. Въпреки че знаем името й, не сме съвсем сигурни, че това име не е само псевдоним.
— Не проверихте ли в архивите на ЦРУ?
Той поклати едрата си глава.
— След като от ЦРУ са й заявили, че повече не се нуждаят от услугите й, от ФБР два пъти са я проучвали предвид предстоящи задачи, изискващи добре тренирани лица, при това жени. И двата пъти тя е посочвала различни имена.
— Ами пръстовите отпечатъци?
— Възможно е някой да е сменил дактилоскопичните картони в полицейските картотеки с фалшиви.
— Тогава откъде измъкнахте тези сведения за нея?
— От ФБР ни изпратиха файл с данни за здравното й осигуряване. Има още нещо характерно за нея, което обаче никак не е успокоително. Тази дама винаги действа с характерен за нея почерк, като определено има предпочитания към акции с летален изход.
— Значи не се шегува? Тогава какво ли още можем да очакваме от хора като нея?
— Вече със сигурност може да се твърди, че твоят син Кълън е имал страхотен късмет.
Кимнах замислено, забил поглед във френския прозорец. На моравата пред верандата една катеричка яростно се бореше с орех, който бе докопала отнякъде. Явно орехът се бе оказал прекалено костелив дори за острите зъби на зверчето.
— Искам да знам повече за тази загадъчна личност.
— Тя е висока между метър и шестдесет и два и метър и шестдесет и девет. Теглото й е в диапазона от петдесет и четири до шестдесет и пет килограма.
Изсумтях недоволно.
— Хм… доста широк интервал. Жената, която бягаше по-бързо дори от газела, докато я гонех до петите до ъгъла на училищната сграда, не тежеше повече от петдесет и четири-пет килограма.
— Работата е там, че според нашите сведения тази особа била доста опитна в маскировката и дегизировката, дори знаела как да променя външността си така, че да изглежда с няколко килограма по-лека, отколкото е всъщност. Или по-тежка, в зависимост от обстоятелствата.
Не можех да не се удивя каква самодисциплина е нужна, за да се постигне подобно съвършенство.
— Може ли да ми разкажеш още нещо от впечатленията си от първата ти среща с мадам Хармън? — сепна ме гласът на Фанър.
— Безстрашна е. Притежава изключително бързи реакции, но в същото време може да бъде и доста предпазлива. Понечи да ме гръмне, без да се поколебае дори за миг, но веднага щом осъзна, че рискува да бъде заклещена в ъгъла на коридора, до масивния корпус на климатизатора, също толкова бързо и без никакво двоумене реши да се оттегли от сцената на бойните действия. Да се осмели да проникне посред бял ден в сградата на училището, когато е пълно с деца и учители… Не мога да не призная, че за това се изисква доста дързост, интелект и безмилостност. Но нали може всичко да се очаква от човек, който е избрал като своя професия отвличането и убийствата на деца…
— Само че имам едно възражение — прекъсна ме Фанър.
— Какво?
— Не можем да твърдим със сигурност, че тя е имала намерение да посегне на живота на твоя син. Само е нападнала и ранила двама възрастни от училищния персонал.
— Не мога да допусна, че е проникнала в сградата на училището с единствената мисъл да го заведе на площада, за да послуша с него коледните песни на детския хор.
— Съгласен съм с теб. Но не забравяй, че отвличанията и убийствата невинаги вървят ръка за ръка. Тази личност е заподозряна досега в двадесет и едно убийства, но сред жертвите й няма нито едно дете.
— Е, няма що! С тези думи много ме успокои! Както и фактът, че нейният партньор вече е извън играта. Нали тя още се крие някъде и лекува раните си, преди отново да излезе на арената?
— Да, имаш основания да си разтревожен. Защото, според нашите сведения, Хилари Илоиз Хармън е много упорита и издръжлива, с една дума — способна на всичко. Има още една подробност — винаги носи противокуршумна жилетка.