Ние дружно извърнахме глави към леглото.
— Забравихте ли, че съм ранен в гърдите? Докога ще ми говорите само за стрелба и оръжия?
— Какво означава тахипсихия? — запита Джейсън.
— Мъже! — тръсна глава Хедър. Изрече го с онзи тон, който жените пазят специално за преценките си по адрес на представителите на противния пол.
— Какво искаш да кажеш с това „Мъже!“? И защо с този тон? — нацупи се Дейв. — Ние не се караме. Само уточняваме незначителните си разногласия относно тънкостите при стрелковото умение на мъжете и влиянието му от скоростта на възприятието. Когато ти спориш с Тайлър за връзката между инфекциите на устната кухина и прекаляването с бибероните, аз никога не поклащам глава недоволно и не мърморя под нос: „Родители!“. Да не говорим за…
Така следващият час беше изгубен в разгорещени и естествено — безплодни спорове.
Поне накрая единодушно стигнахме до извода, че се налага да съставим точен и подробен план как да действаме през следващите дни.
Темата за бибероните повече не беше повдигана.
Кълън беше в стаята на баща ми. Оди учеше сина ми как се лъже майсторски при игра на покер. След като се бе уверила, че вече няма опасност за живота на баща ми, Етъл най-после се бе прибрала у дома, за да не се строполи от изтощение на пода в някой от болничните коридори. Потупах Оди по рамото, целунах Кълън по косата и им съобщих решенията на семейния съвет. Те гласяха следното:
— Ако Етъл склони да отстъпи, ще се премести в моята къща, докато не приключи учебната година на Кълън, за да го съпровожда по пътя до училището и обратно. Може би ще се наложи да се нагърби и с безопасността на Уеб.
— Макелрой и баща ми ще ми гостуват в моята къща, докато не се възстановят напълно. Денонощно ще ги пазят две от момчетата на Аксел Мършън. Единият от двамата пазачи ще дежури отвън на верандата, а вторият — вътре в къщата. С цел подсилване на мерките за сигурност ще бъде привлечен и един от бившите подчинени на полковник Макелрой — отлично обучен ветеран от специалните сили, от поделение Е-6. Този специалист ще отделя част от времето си и за обучение на нашия екип.
— Етъл, охранявана от най-малко двама от гореизброените мъже, ще води Кълън и Уеб на училище. За да не развият симптоми на клаустрофобия, веднъж или два пъти седмично децата ще си показват нослетата на игрището или ще ходят на кино. Истинско наказание е да се окажеш под домашен арест тъкмо по Коледа, но за съжаление това неудобство нямаше как да бъде избегнато.
— Дейв и аз, с безценната помощ на Ралф Гонзалес, ще се нагърбим с ролята на примамки, за да измъкнем от убежището му в Мексико Сити онзи сто тридесет и пет килограмов дебелак и да го вкараме в капана. Където ще можем да го обезвредим.
Баща ми се съгласи с всичките ни идеи, освен с една — никак не го зарадва перспективата да дели една и съща къща с Етъл, и то за продължителен период от време.
— Всичко ще бъде наред, дядо — побърза да го успокои Кълън. — Тя ще ти готви топла супа всеки ден.
— Да, да! Тъкмо от това най-много се тревожа.
30.
Дейв и аз приключихме с редовния ни утринен крос — макар днес да се ограничихме само с шестнадесет километра поради недостиг на време — и сега се потяхме в гимнастическата зала. Пет серии по сто лицеви опори, с по една минута почивка между всеки две серии. Бях тъкмо по средата на четвъртата серия, по-точно бях надигнал глава за петдесет и седми път, когато на вратата се появи смръщената физиономия на Етъл. Тя кисело се провикна: „Телефонът!“ с типичната нотка на вечно недоволство.
Оказа се, че ме търси Ралф Гонзалес, за да ме уведоми, че най-после е успял да се свърже с Хектор Диас и да го склони да се включи в сделката с новооткрития наркопласьор. По думите на Гонзалес, Хектор бил бесен заради провала на предишната сделка, да не говорим за недоволството му от провала на последната акция — мъжките представители на трите поколения от рода Ванс не само че били живи и здрави, но дори не били сериозно ранени. Следващите пет минути Хектор и Ралф посветили на допълнителни уговорки, на общи приказки около изтърканата тема, че не може да се има доверие на нито един наемен убиец, на вероятността Хектор Диас да се появи тук и да довърши сам сделките си, на противния климат и скапаните политици на Мексико, като най-накрая Диас попитал Ралф за какво се обажда. Гонзалес удовлетворил законното любопитство на събеседника си. Ставало дума за купища дрога. Защото при престоя си в затвора той, Ралф, се запознал с един момък, който наскоро изгубил главния си доставчик при последното развихряне на агентите от Отдела за борба срещу наркотиците в Шарлот, столицата на Северна Каролина. Горкият младеж тъкмо бил вложил някъде към три милиона долара, за да попълни оределите си запаси от хероин, когато операцията се провалила с гръм и трясък. Така че сега бил готов на всичко, дори на компромиса да приеме сътрудничество с Гонзалес — лично с него или през надежден негов помощник, само и само да компенсира поне отчасти загубите си. Ралф веднага се заклел пред своя съкилийник, че няма да намери по-надежден и сериозен доставчик от Хектор Диас.