Открехна вратата на спалнята и набързо прекоси всекидневната, за да стигне до детската стая.
Кълън чу скърцането на дъските във всекидневната и изтръпна. Потната му длан стисна корпуса на фенерчето. „Ако някой от възрастните се напъха в стаята… за да ме види тук, под леглото, ще трябва да залегна на четири крака. Тогава ще го заслепя с фенерчето…“
— Защо изгаснаха светлините? — попита Уеб и тихо подсмръкна.
— Може някъде да е ударила светкавица — рече Кълън.
— Ами… Никакъв гръм не чух. — Уеб отново изсумтя сополиво.
— И аз не чух нищо, но може пък да е било много надалече.
— Че как така светкавицата ще гаси лампите?
— Електричеството го прави туй, глупчо! Не е от гърменето. — Сепнат, Уеб изведнъж престана да подсмърква.
— А?
— Баща ми ми обясни, че светкавиците и гръмотевиците са нещо като искрите, дето пукат, когато измъкваш дрехите от сушилнята. Нещо такова било.
— Че то моите дрехи не пущат искри. Нито гърмят.
— Шшт! — Кълън протегна ръка и затъкна устата на Уеб.
— Кълън? — тихо промълви един приглушен глас.
„Господи! Гласът на дядо!“ Вълната на облекчение заля гърдите на момчето. От очите му бликнаха сълзи.
— Тук съм! — прошепна Кълън в отговор и тъкмо бе започнал да изпълзява изпод леглото, когато стъпалата към долния етаж се разтресоха от внезапен грохот.
— Ах, ти! Мамицата ти да… — изкрещя някой в мрака.
Кракът на убиеца стъпи на най-долното стъпало. Понечи да се изкачи на следващото, но напипа нещо хлъзгаво. Купчината хлъзгави списания с гланцирани корици се размърда под стъпалото му.
— Ах, ти! Мамицата ти да…
Падна на коляно и в същия миг сякаш изпод земята изскочи възрастната жена и замахна към главата му с масивната нощна лампа. Хряс! Металната топка на лампата безпогрешно улучи темето на нападателя. Звезди затанцуваха пред очите му, още по-ослепителни заради непрогледния мрак, стелещ се навред. Последва още един рязък удар, нанесен от невидим лакът. Ох! Болката прониза ръката му и стигна чак до мозъка му, за да изтръгне още един болезнен стон от стиснатите му устни.
Тутакси се извърна. Ала от възрастната войнствена дама и от нейната проклета лампа, нямаше и следа.
— Етъл! — изкрещя Оди и се втурна към площадката над стълбата. Там долу се чу неясно трополене, като че ли някакви фигури се боричкаха в тъмнината. Оди смътно различаваше очертанията на два неясни силуета. Единият размахваше нещо обемисто в ръката си.
Не посмя да стреля — не знаеше кой с кого се бие — само пъхна револвера в джоба на панталона си и се втурна надолу по стълбата, без да подозира, че Кълън се прокрадва зад гърба му.
Етъл отскочи назад и се скри зад ъгъла на всекидневната. Спотаи се там, трепереща, дишаща на пресекулки, в очакване на невидимия нападател, вдигнала в ръка лампата. Но неканеният гост още се олюляваше в подножието на стълбата. Ушите му пищяха от сътресението.
Но не остана така за дълго.
Внезапно отгоре се стовари върху му някакво едро тяло. Нападателят политна на пода. Още един удар зашемети главата му. Оди вдигна юмрук и го цапардоса по бузата, под лявото око. Веднага след това левият юмрук на стареца се стовари отдясно на брадичката на нападателя.
„А, това вече ми дойде много!“, ядоса се пострадалият нашественик.
Отлично трениран, с богат опит в схватките, неизпитващ страх нито от смъртта, нито от полицейските белезници, убиецът нанесе с дланта си такъв силен удар по носа на Оди, че старецът стремглаво политна назад. Лицето му остана за секунди незащитено и нападателят заби десния си юмрук в брадичката му. Сега бе ред на бащата на Тайлър да види звезди пред очите си. Паднал по гръб на коравите ръбести стъпала, той нямаше друг изход, освен да измъкне от джоба стария си револвер. По-бързо! Трябваше да изпревари следващия удар.
Но Етъл изведнъж изникна зад гърба на нападателя, размаха страховитата лампа и я стовари върху дясното рамо на терориста. Той изохка, изруга нещо и я отблъсна с все сила. Изненадана, Етъл полетя назад и падна насред всекидневната.
— Пусни я! Веднага! — извика Кълън, профуча по стъпалата надолу и се метна на гърба на нападателя. Крачетата му се забиха като шпори в ребрата на непознатия. Ноктите му задраха чуждото лице, но вместо върху очите, се впиха в ноздрите му. Нападателят рязко тръсна глава и чевръсто разкърши едрите си рамене, за да се отърве от досадното хлапе.