Хармъни Кехил се закиска неудържимо и се обърна към Етъл:
— Чу ли? Той ме нарече „госпожо“!
Отново се извъртя към Кълън:
— Бива си те, няма що… — За миг замълча, защото се досети за нещо. — Знаеш ли какво? Заслужаваш да бъдеш помилван. — Погледът й зашари из всекидневната.
Етъл пристъпи крачка напред и застана между Оди и Хармъни.
— Вземете мен. Той преживя наскоро сърдечен удар. Следващият обаче няма да преживее.
Но Хармъни поклати глава.
— Съжалявам, бабче, но ти не си кръвна роднина. Макар че наистина имаш право. Един болен старец само ще ми тежи на ръцете.
Чак сега Оди се намеси:
— Искаш да се докопаш до сина ми, така ли?
Хармъни кимна мрачно.
— Позна. Той струва сто хиляди долара, а аз имам доста изтъняла кредитна карта. Да не искаш да чакам със скръстени ръце да се стопят всичките ми пари?
Оди проумя, че сега бе моментът да кове нагорещеното желязо.
— Искаш ли да се срещнеш с Тайлър насаме и да изпробваш късмета си?
— Можеш дори задника си да заложиш — зловещо се ухили тя. — Защото никога досега не си бил по-близо до истината.
— Тогава никой от нас тримата не ти е нужен. Мога да ти се закълна, че от утре, не, още от тази вечер моят син ще стори всичко, на което е способен, за да се докопа до теб. Достатъчно е само да му се обадиш по телефона.
Изтекоха десет, а може би дванадесет мъчителни секунди. Накрая Хармъни Кехил взе решение:
— Не помня да съм попадала някога на по-проклето семейство от вашето. Е, както се казва, ще поддържаме връзка.
Обърна се и пое към външната врата, но чак след като разроши с ръка кичура, паднал върху челото на Кълън.
34.
Нетърпеливо натиснах педала и завъртях волана, за да изпреваря досадния „Сааб“, който от няколко минути се тътрузеше пред мен с около четиридесет или най-много петдесет километра в час, докато ограничението в централната зона в града беше шестдесет. Щом го застигнахме, шофьорът на сааба ни показа среден пръст. Хедър му се усмихна миловидно, след което кисело промърмори: „Задник!“. В отговор той натисна клаксона, включи фаровете и ускори темпото.
Сега беше негов ред да ни догонва.
— До гуша ми дойде от такива превзети кучи синове. Въобразяват си, че щом са си купили някоя от тези скъпи скандинавски коли, останалите непременно трябва да им правят път. Треперят да не им се одраска калника, да не им се зацапат фаровете.
Клетъчният телефон рязко я прекъсна.
— У дома ли се прибираш? — попита ме Дейв.
Косите на темето ми щръкнаха и започнаха да се поклащат като натежали житни класове, изложени на безмилостното слънце в знойния щат Небраска.
— Нали така се бяхме разбрали? — попитах аз на свой ред.
— Тогава пришпори старата таратайка.
— Кажи ми веднага какво се е случило! — настоях аз.
Той изпълни молбата ми.
Веднага пришпорих старата таратайка.
На моравата пред верандата се бяха струпали няколко коли — полицейски автомобили, седана на шерифа, един армейски джип и още няколко форда без обозначителни знаци. По-късно узнах, че били на федералните.
Баща ми ме пресрещна на прага:
— Кълън е добре. Прибрахме го горе, в стаята му, с Уеб и с един капитан от военните. С Етъл също всичко е наред. Сега е в банята на долния етаж. Промива раните си. Отново ни посети един разгорещен момък. Тук се разигра люта битка.
Протегнах ръка и го докоснах по лицето. Очите му бяха помрачнели от гняв. На челото му, малко под косата му, се виждаше дълбока драскотина.
— Ела да видиш какво се случи на нашия неканен гост — рече ми той и се ухили предизвикателно.
— Така ли?
— Ето, там е. — Баща ми посочи с показалеца си към кухнята. — Покрит е с един чаршаф.
— Кажи какво точно се случи.
Той ми разказа за нахлуването в крепостта и за геройски бранещия се гарнизон — чак до момента, в който нападателят рухнал мъртъв на пода.
— Докато онзи убиец се гърчеше в краката ни като кукла с прекършен врат, Етъл събра кураж, сграбчи Кълън за ръката и го скри зад гърба си. Така че, слава богу, детето не видя тази ужасна гледка.
— След това онази жена се заприказва с нас. От думите й разбрахме, че имала намерение да отвлече Кълън, но в последния момент се разколеба. По-разумно й се струвало да вземе със себе си не Кълън, а мен. Етъл веднага й напомни, че сърцето ми няма да издържи и мога да издъхна в ръцете й, затова предложи да отвлекат нея вместо мен.